Драго Янчар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драго Янчар
словенски писател, драматург и есеист
Драго Янчар 
Роден: 13 април 1948
Марибор, Словения, Югославия

Драго Янчар, роден на 13 април 1948 г. в Марибор, е един от най-известните и превеждани словенски писатели от втората половина на ХХ век.

Биография[редактиране | edit source]

Драго Янчар е роден в семейство на партизанин в Марибор. След завършването на техникум по химия в Руше записва право във Висшето правно училище в Марибор, където става редактор на студентския вестник "Катедра" и скоро влиза в конфликт с комунистическата власт заради критическите си текстове спрямо управляващия режим.

През 1974 г. е арестуван от югославските власти по обвинения в "разпространение на вражеска култура", като формален повод за ареста му е забранената книга на Бранко Рожман - "В Рог лежим мъртви", която Янчар внася през Австрия и разпространява сред приятелите си. В книгата се описват масовите убийства на "врагове на народа", извършени от режима на Тито през май 1945 г. Янчар е лишен от свобода за една година, но след излежаване на първите три месеца е освободен, след което е изпратен в казарма в Сърбия, където тормозът срещу него продължава.

След отбиването на военната си служба Янчар решава да се посвети на писане и оттогава започва и възходящата линия в писателската му кариера. След като пристига в Любляна, където след няколко години става редактор в "Словенска матица", влиза в средите на писатели, артисти и интелектуалци, известни с негативното си отношение към комунистическия режим, сред които Едвард Коцбек, Дане Зайц, Томаж Шаламун, Борис Пахор и други.

Първоначално Янчар няма възможност да публикува книгите си в Словения, но след поразхлабването на режима след смъртта на Тито най-напред придобива известност като театрален и филмов сценарист, а от 80-те години на ХХ век и като един от най-талантливите съвременни словенски белетристи не само в границите на бивша Югославия, а и в Средна Европа, Испания и Италия.

В периода 1987 - 1991 Янчар е президент на словенския П.Е.Н. център, а през 1988, по време на скандалния арест на тримата журналисти от вестник "Младина" - Янез Янша (председател на Словенската демократична партия от 1993 и премиер на Словения през 2004-2008 и от 2012 г.), Давид Тасич и Франци Заврл и на югославския армейски младши лейтенант Иван Борщнер, обвинени в изнасяне на военна тайна, заедно с други демократично настроени интелектуалци организира първия демократичен протестен митинг след 1945 г. в Словения на Конгресния площад в Любляна.

В края на 90-те години заедно с историка Васко Симонити Янчар поставя изложбата "Тъмната страна на луната", която представя потъпкването на човешките права в Словения по време на комунистическия режим.

Въпреки че Янчар не се включва директно в политиката, той демонстрира открито подкрепата си за Словенската демократична партия на изборите през 2000 и 2004 г., което обаче не му пречи да изразява скептицизма си по време на словенската евроинтеграция, както и опасенията си заради всевъзможните последствия от налаганата "политическа коректност" в либералните медии, които нерядко провокират подбуждане на ксенофобия и антикатолицизъм. Знакови по тази тема са есетата му "Египетски казани с месо" (1994) и "Ксенос и ксенофобия" (2000).

По-известни произведения[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • 35 градуса (1974)
  • Галиот (1978)
  • Северно сияние (1984)
  • Погледът на ангела (1992)
  • Звънтеж в главата (1998) (българско издание, 2003)
  • Катарина, паунът и йезуитът (2000)
  • Майсторът (2006)

Драми[редактиране | edit source]

  • Дисидентът Арнож и неговите хора (1982)
  • Големият брилянтен валс (1985)
  • Всички мамелюкски тирани имат лош край ...(1986)
  • Дедалус (1988)
  • Падението на Клемент (1988)
  • След Годо (1988)
  • Халщат (1994)
  • Северно сияние (2005)

Есета[редактиране | edit source]

  • Счупено гърне (1992)
  • Египетски казани с месо (1994)
  • Бриони (2002)
  • Душата на Европа (2006)

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Произведенията на Драго Янчар са публикувани в редица държави в Европа, Азия и Америка и са отличавани с многобройни словенски и чуждестранни награди, сред които: Прешернова награда (1993), Европейската награда за най-добър кратък разказ (Аугсбург, 1994), Хердерова награда за литература (2003) и наградата "Жан Амери" за есеистика (2007).

Външни препратки[редактиране | edit source]