Дража Вълчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дража Вълчева
български политик
Родена
Починала
26 май 2016 г. (85 г.)

Учила вСофийски университет
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Дража Делева Вълчева е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), кандидат-член на Политбюро в периода 1974 – 1981 г. и вицепремиер в периода 1979 – 1981 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дража Вълчева е родена на 10 октомври 1930 г. в село Горна махала, Карловско. Член е на Работническия младежки съюз от 1944 година и на БКП от 1954 година. Като ученичка членува в околийското ръководство на ЕМОС и в околийския комитет на демократичната младеж. Завършва Полувисшия институт за учители и дружинни ръководители „Макаренко“ в София през 1952 година, след което работи в околийския комитет на комсомола в Пловдив и околийския комитет на БКП в Карлово, а в периода 1958 – 1961 г. е заместник-директор на училище.[2]

От 1961 година Вълчева е секретар, а след това и първи секретар на Градския комитет на БКП в Карлово.[3] През 1966 година става народен представител, член на Централния комитет (ЦК) на БКП и секретар на окръжната организация в Пловдив, на която от 1971 година е първи секретар. През 1968 година получава диплома по философия от Софийския университет „Климент Охридски“.[2][4]

През следващите години Дража Вълчева е кандидат-член на Политбюро (1974 – 1981), член на Държавния съвет (1976 – 1977), министър на народната просвета (1977 – 1979) и заместник-председател на Министерския съвет (1979 – 1981) във второто правителство на Станко Тодоров.[5] Член е на Националния съвет на ОФ и на Комитета на движението на българските жени. През декември 1989 година е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 година – и от Българската социалистическа партия.[6] Носителка е на два ордена „Георги Димитров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почина любимката на Тато Дража Вълчева, „Монитор“
  2. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 101 – 102.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 183
  4. Кратка биография в сайта на Българския държавен архив
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 319, ISBN 954-528-790-X
  6. Иванов, Д. и М. Куманов. Първа българска република (1944 – 1989). Енциклопедия. С. 2011 – стр. 143 ISBN 978-954-92646-2-3