Дракула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дракула.

„Дракула“ е роман от Брам Стокър, издаден през 1897 г.

Сюжет[редактиране | edit source]

Корица от първо издание на романа „Дракула“ от Брам Стокър 1897 г.

Лондонският брокер на недвижими имоти Джонатан Харкър пътува за Трансилвания (Румъния), за да продаде на граф Дракула къща в Лондон. Близо до замъка местна жителка му дава разпятие, за да се предпазва от силите на злото. Скоро след това кочияш го посреща и придружава до жилището на графа. Първите дни отминават спокойно, но графът предупреждава Харкър да не влиза в някои от помещенията. Харкър забелязва, че Дракула няма отражение в огледалата, както и че придобива доста страховит вид, когато вижда кръвта на Харкър, след като се е порязал при бръснене. Харкър е силно заинтересован и от външния вид на графа – дълги, бели и остри зъби и чувствени червени устни.

Скоро след това Харкър е принуден от Дракула да напише писма до приятелката си и началниците си, че се чувства добре и всичко около него е добре. Забранено му е да напуска замъка, а една вечер става свидетел как Дракула се преобразява в гигантски прилеп.

Веднъж Харкър влиза в една от стаите, които са му забранени от Дракула, и заспива там. Откриват го три красиви и млади жени, които имат същите физически белези като Дракула . Той се преструва на заспал и без малко една от жените да го ухапе, но Дракула се появява внезапно и я възпира. Става ясно, че графът иска Харкър за себе си. За компенсация хвърля на дамите чувал, в който има дете, с което да задоволят глада си. Харкър е в ужас, страхува се за живота си. Принуден е обаче да продължи да изпраща успокояващи писма. Планира бягство, но се ужасява от кучетата в двора, които току що са разкъсали една жена.

Междувременно Харкър открива в подземията на замъка саркофага, в който Дракула прекарва дните. Този саркофаг и още 49 други трябва да бъдат натоварени на кораба "Деметер", за да бъдат откарани в Англия. След известни перипетии Харкър успява да избяга от замъка.

Месец по-късно, по време на буря в пристанището Уитби (графство Йоркшир) акостира корабът "Деметер". Екипажът е изчезнал, с изключение на мъртвия капитан, който е завързан за щурвала. Когато корабът вече е в пристанището, от него изскача едно огромно черно куче и изчезва. От корабния дневник става ясно, че е намерил "нещо" на борда, моряците са изчезнали и е останал само капитанът.

Вилхелмина (Мина) Мърей – годеницата на Джонатан Харкър, също е във Уитби при приятелката си Люси Уестънрей. Случват се обаче странни неща — Люси е обзета от сомнамбулизъм, а Мина един ден открива на врата и две следи от ухапване. Люси изглежда болна и затова се обръщат за съвет към холандския учен професор Абрахам ван Хелсинг (чийто образ също е използван през 2005 г. за създаването на хитов холивудски филм).

Професорът веднага разбира, че си има работа с вампир, прави на Люси кръвопреливане, за да се възстанови, и окачва чесън на врата и. Чесънът обаче е махнат от майката на Люси, така че Люси умира и става също вампир.

Междувременно Харкър се завръща, след като е прекарал 3 месеца в болница в Будапеща, където се е оженил за Мина. Ван Хелсинг получава подробности от Харкър и е твърдо решен да се разправи с вампирите. Първоначално разбиват вампирската група на Люси, като лично нейният годеник забива кол в сърцето и, отрязва главата и и я напълва с чесън. След това ловната група на професора продължава търсенията си из Лондон.

Дракула обаче залавя Мина и провежда с нея нещо като "кървава сватба", като я принуждава да пие от кръвта му.

Граф Дракула решава да се върне в Трансилвания. След ритуала с пиенето на кръв обаче се е получила връзка между него и Мина и тя чувства къде се намира той. Ван Хелсинг използва тази информация, като я хипнотизира. Така ловците на вампири тръгват след Дракула. Следват го с влак, докато той пътува по море. За малко изпускат кораба на графа в пристанище Варна (България) и тръгват към замъка му в Трансилвания. Настигат го малко преди изгрев слънце и след успешна битка с циганите, които съпровождат саркофага на Дракула, успяват да убият вампира. Тялото на Дракула се разпада, а Мина оздравява.

Жанр[редактиране | edit source]

Романът като съдържание е смес между различни жанрове – пътепис, любовен роман и приключенски роман, съдържащ откъси от дневници и писма.

Това, че в действието липсва една единствена гледна точка, му придава достоверност и документален, и псевдореалистичен стил.

Предистория[редактиране | edit source]

Романът е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на 19 век. Особено силно повлиян е от разказа “Кармила” на ирландския писател Шеридан льо Фану.

Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ — истинския Дракула: княз и владетел Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431-1476), живял във Влашко. Прякорът му означава „Дявол“.

В Лондон Стокър бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознава с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото чува многобройните легенди за Влад “Цепеш” (“набивача на кол” – прозвище, дошло от славата на Влад, че набивал враговете си на кол).

Разпространение[редактиране | edit source]

Веднага след създаването на романа Стокър има желание да го постави като театрална постановка. За целта дори предлага на работодателя си Хенри Ървинг главната роля с желанието пиесата да бъде поставена в ръководения от Ървинг “Lyceum Theatre”. Ървинг обаче решава, че ролята е твърде тривиална и отказва. Така “Дракула” трябва да чака с години, докато дългогодишният приятел на Стокър — Хамилтън Дийн, постави пиесата през 1925 г. в Дерби. Сценарият е преработен по-късно специално за американския пазар и през 1927 г. излиза филма с легендарния Бела Лугоши в главната роля.

Филмиране[редактиране | edit source]

Неизброими са филмите, в които се среща мотива с вампирите. Някои от тях обаче са базирани основно върху романа на Стокър:

Външни препратки[редактиране | edit source]