Драматица
Вижте пояснителната страница за други значения на Ангиста.
| Драматица | |
 Проломът Таш олук |
|
| Разположение | Гърция Източна Македония и Тракия |
|---|---|
| Извира от | Драма |
| Образувана от | |
| Влива се в | Струма, ляв приток |
| Драматица в Общомедия | |
Драматица или Ангиста (понякога Драманица[1], на гръцки: Αγγίτης, Ангитис) е река в Егейска Македония, Северна Гърция, на която е разположен град Драма. В Гърция за начало на Ангиста се смята притокът ѝ Панега, който извира от пещерата Маарата при село Нови Калапот (Ангитис) и се влива в Драматица при Фотилово (Фотоливос). Реката от Драма до Фотилово гърците наричат Света (Агия) Варвара.
Драматица е най-големият приток на Струма на гръцка територия, като дължината й е около 75 km. Протича през Драмско и Серско в гръцка Източна Македония.
От село Баница (Символи), южно от Алистрат, реката протича през ждрело с отвесни скали с дължина около 9 km - проломът Ташлъка (на гръцки Враус, Βράους). То завършва при Гара Ангиста, където е запазен Старият мост. Дълбочината на пролома варира от 80 до 150 метра. Буйните води на реката предоставят добри условия за практикуване на рафтинг. Оттук течението на Драматица преминава в полето, където се влива в Струма (Стримонас).
Реката се споменава още от Херодот (VII, 112[2]) в 5 век пр.н.е. В началото на 20 век река Ангиста почти по цялото си продължение оформя етническата граница между гърци и българи - селата на север от реката са български, а на юг - гръцки.[3]
Реката е място на няколко събития от българската история. На 18 срещу 19 март 1903 година група на ВМОРО, ръководена от Гоце Делчев, извършва атентат като взривява железопътен тунел и мост над реката. През май 1913 година, още преди началото на Междусъюзническата война, в района на реката се стига до въоръжени сблъсъци между български и гръцки военни части.
През 1918 година Иван Вазов пише стихотворение, озаглавено „Ангиста“.[4].
Бележки [редактиране]
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.118.
- ↑ Inquiries by Herodotus Book 7.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. Вижте картата.
- ↑ Иван Вазов. „Ангиста“.
| Арапица | Белица (Крусовитис) | Богдана | Бистрица (Алиакмонас) | Вардар (Аксиос) | Вода (Водас) | Венетикос | Галик (Галикос) | Голешово (Грусиотико Рема) | Гревенитикос | Гьолая (Арджан) | Доспат (Деспатис) | Драматица (Ангитис) | Колудей (Лудиас) | Лъджа (Ксиропотамос) | Мавронери | Места (Нестос) | Мъгленица (Могленицас) | Праморица | Рендина | Сакулева (Сакулевас) | Серовица | Ставропотамос | Струма (Стримонас) |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
