Драматица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ангиста.

Драматица
Aggitis canyon.JPG
Проломът Таш олук
Разположение Гърция
Източна Македония и Тракия
Извира от Драма
Образувана от
0°00′00″ с. ш. 0°00′00″ и. д. / 0° с. ш. 0° и. д.
Влива се в Струма, ляв приток
Драматица в Общомедия

Драматица или Ангиста (понякога Драманица[1], на гръцки: Αγγίτης, Ангитис) е река в Егейска Македония, Северна Гърция, на която е разположен град Драма. В Гърция за начало на Ангиста се смята притокът ѝ Панега, който извира от пещерата Маарата при село Нови Калапот (Ангитис) и се влива в Драматица при Фотилово (Фотоливос). Реката от Драма до Фотилово гърците наричат Света (Агия) Варвара.

Драматица е най-големият приток на Струма на гръцка територия, като дължината й е около 75 km. Протича през Драмско и Серско в гръцка Източна Македония.

От село Баница (Символи), южно от Алистрат, реката протича през ждрело с отвесни скали с дължина около 9 km - проломът Ташлъка (на гръцки Враус, Βράους). То завършва при Гара Ангиста, където е запазен Старият мост. Дълбочината на пролома варира от 80 до 150 метра. Буйните води на реката предоставят добри условия за практикуване на рафтинг. Оттук течението на Драматица преминава в полето, където се влива в Струма (Стримонас).

Панега
Старият мост

Реката се споменава още от Херодот (VII, 112[2]) в 5 век пр.н.е. В началото на 20 век река Ангиста почти по цялото си продължение оформя етническата граница между гърци и българи - селата на север от реката са български, а на юг - гръцки.[3]

Реката е място на няколко събития от българската история. На 18 срещу 19 март 1903 година група на ВМОРО, ръководена от Гоце Делчев, извършва атентат като взривява железопътен тунел и мост над реката. През май 1913 година, още преди началото на Междусъюзническата война, в района на реката се стига до въоръжени сблъсъци между български и гръцки военни части.

През 1918 година Иван Вазов пише стихотворение, озаглавено „Ангиста“.[4].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.118.
  2. Inquiries by Herodotus Book 7.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. Вижте картата.
  4. Иван Вазов. „Ангиста“.