Драма (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.
  ДрамаΔράμα |
|
 Църквата „Света София“ |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Драма
Драма на картата на Гърция
|
|
 Драма
Драма на картата на дем Драма и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Драмско поле |
| Население | 42 501 (2001) |
| Надм. височина | 95 m |
| Пощ. код | 661 00 |
| Тел. код | 25210-2 |
Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
География [редактиране]
Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Наброява 42 501 жители.
История [редактиране]
Античност и Средновековие [редактиране]
Според Йордан Н. Иванов името, ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[1] Произходът на думата (по гръцката версия) се извежда от «Υδράμα»-«Δύραμα» (богат на вода).
В Османската империя [редактиране]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Драма:
| „ | Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.
Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III-я корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[2] |
“ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Драма има 9 040 жители, от които 6 300 турци, 1 500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Драма се състои от 320 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1 500 власи. В града действат едно прогимназиално и две основни гръцки училища с 6 учители и 250 ученици.[4] Българинът Илия Хадигеоргиев притежава търговски дюкяни в града и околните села[5].
В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани[6]. При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година[8], а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски[9].
След Междусъюзническата война градът попада в Гърция.
Забележителности [редактиране]
- Археологически музей
- Поглед към целия град от възвишението Кориловос (Κορυλόβου)
- Църковен музей на Митрополията в Драма
- Общински парк със статуи
- Живописният район около изворите на Света Варвара (Αγίας Βαρβάρας).
- Градска градина (Статуя на Свободата (άγαλμα της Ελευθερίας))
- Воденицата на Зонке, стара мюсюлманска воденица, със склад за брашно
- Джамия със стенописи, която се намира на сливането на улиците Армен (Άρμεν) и Агамемнос (Αγαμέμνονος), която е доминирала над Драма по време на османското владичество
- Пещерата Ангитис (Αγγίτη) (Маара), която е на няколко километра от града
- Стари къщи в града
- Градски стени от византийския период
Лачища [редактиране]
Намиращото се на 2 километра южно от града село Лачища днес е квартал на Драма. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Лачища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Лако, Лачо, хиокористика на Лазар, на което съответства хърватският топоним Лачичи.[10] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Лачища (Ладжиста) има 25 жители гърци.[11] В 1928 година село Лачища е прекръстено на Проастио(н), тоест предградие.[12]
В Гърция [редактиране]
През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[13]
Икономика [редактиране]
В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на вр. Фалакро (Боздаг).
Култура [редактиране]
В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция
Личности [редактиране]
Основна статия: Сред известните жители на Драма са османските военачалници Ибрахим паша (1789 – 1848), и Махмуд Драмали паша (около 1780 - 1822), гръцкият физик Василис Ксонтопулос (1951 - 1990), поетът Насос Вагенас (р.1945) и актьорът Никос Сергианопулос (1952 - 2008).
Спорт [редактиране]
В Драма има няколко спортни клуба, сред които футболните Докса Драма, Пандрамайкос и ПАОП Неас Амису и баскетболният КАОД.
Галерия [редактиране]
-
Старата съборна църква
-
Църквата „Св. Архангели“
-
Църквата „Св. София“
-
Църквата „Св. Варвара“
Побратимени градове [редактиране]
.svg){kind=small}
Външни препратки [редактиране]
- Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)
- ((el)) Драмска митрополия
- Официален сайт на ном Драма
- Greek history - Drama Prefecture
Бележки [редактиране]
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 118.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32 - 33.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.197.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204 - 205.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.52
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.844.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.113
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.120
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 199.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λατζίστα - Προάστειον
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Посетен на 2009-05-04.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
