Драма (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияДрама
Δράμα
Църквата „Света София“
Църквата „Света София
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Драма
Драма на картата на Гърция
Dimos Dramas - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Драма
Драма на картата на дем Драма и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41°09′15.84″ с. ш. 24°08′21.84″ и. д. / 41.1544° с. ш. 24.1394° и. д.
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Драмско поле
Население 42 501 (2001)
Надм. височина 95 m
Пощ. код 661 00
Тел. код 25210-2

Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Наброява 42 501 жители.

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Част от градските крепостни стени

Според Йордан Н. Иванов името, ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[1] Произходът на думата (по гръцката версия) се извежда от «Υδράμα»-«Δύραμα» (богат на вода).

Вертикален слънчев часовник от 1069 г. в Археологическия музей на Драма

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Драма:

Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.

Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III-я корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[2]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Драма има 9 040 жители, от които 6 300 турци, 1 500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Драма се състои от 320 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1 500 власи. В града действат едно прогимназиално и две основни гръцки училища с 6 учители и 250 ученици.[4] Българинът Илия Хадигеоргиев притежава търговски дюкяни в града и околните села[5].

В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани[6]. При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година[8], а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски[9].

След Междусъюзническата война градът попада в Гърция.

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Драмски археологически музей
  • Драмски музей на църковното изкуство към митрополията в Драма
  • Общински парк със статуи
  • Живописният район около изворите на Света Варвара
  • Градска градина със статуя на свободата
  • Воденицата на Зонке, стара мюсюлманска воденица, със склад за брашно
  • Джамия със стенописи, която се намира на кръстовището на улиците Армен (Άρμεν) и Агамемнос (Αγαμέμνονος), която е доминирала над Драма по време на османското владичество
  • Пещерата Маара, която е на няколко километра от града
  • Стари къщи в града
  • Градски стени от византийския период

Лачища[редактиране | edit source]

Фреска, изобразяваща град Драма, върху фасадата на джамия в града.

Намиращото се на 2 километра южно от града село Лачища днес е квартал на Драма. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Лачища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Лако, Лачо, хиокористика на Лазар, на което съответства хърватският топоним Лачичи.[10] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Лачища (Ладжиста) има 25 жители гърци.[11] В 1928 година село Лачища е прекръстено на Проастио(н), тоест предградие.[12]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[13]

Икономика[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Николай“ (бивша джамия) в Драма

В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на вр. Фалакро (Боздаг).

Култура[редактиране | edit source]

В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция

Личности[редактиране | edit source]

Сред известните жители на Драма са османските военачалници Ибрахим паша (1789 – 1848), и Махмуд Драмали паша (около 1780 - 1822), гръцкият физик Василис Ксонтопулос (1951 - 1990), поетът Насос Вагенас (р.1945) и актьорът Никос Сергианопулос (1952 - 2008).

Спорт[редактиране | edit source]

В Драма има няколко спортни клуба, сред които футболните Докса Драма, Пандрамайкос и ПАОП Неас Амису и баскетболният КАОД.

Галерия[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 118.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32 - 33.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.197.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204 - 205.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.52
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.844.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.113
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.120
  10. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  11. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 199.
  12. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λατζίστα - Προάστειον
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-04.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.