Драчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.

Драчево
Общи данни
Население617 души[1] (15 декември 2023 г.)
18,4 души/km²
Землище33,474 km²
Надм. височина65 m
Пощ. код8319
Тел. код055505
МПС кодА
ЕКАТТЕ23604
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Средец
Иван Кичев
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Кметство
   кмет
Драчево
Йона Чобанова
(БСП)

Драчево е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на североизточните разклонения на рида „Кара тепе“, северната част на Странджа планина, на 9 km източно от общинския център Средец и на 29 km от областния център Бургас. Край него е известната красива местност „Фъкъ дере“, през която тече Факийска река. Популярни местности в землището на селото са: „Елинските гробища“, „Двата гроба“, „Капаклията“, „Юрта“, „Каишбаир“ и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заселено е през 1830- 1840 г. Било е турско и се е наричало Къркчалъ (четиридесет драки). Земята владеел Осман бей, който имал многолюдна челяд. На полето и във фермите на бея имало работа и заприиждали, и се заселили българи. След Руско-турската война турците се изселват и в селото остават само българи. Постепенно в селото се заселват и много българи бежанци от Източна Тракия, предимно от Лозенградско, бягащи от турците през 1903 – 1904 г. (Преображенското въстание) от селата Кулата, Паспалово, Терзидере, Каракоч, Ковчаз, Цикнихор. Благоприятните условия за земеделие привлекли преселници от селата Момина църква, Горска поляна и Горно Ябълково. Към края на 19 век в Къркчалъ вече живеят около 280 домакинства, които обработват 15 хиляди декара земя.

През 1934 г. Къркчалъ се преименува с българското име Драчево.

Първата черква е построена от плетеница, измазана с кал и вместо камбана, се е използвало дървено клепало. Новата, масивна черква е изградена през 1902-1903 г., с една медна камбана, монтирана на камбанарията в двора.

Първото училище, с начален курс е открито през 1886 г., в две стаи от къща. По-късно е построена масивна сграда на един етаж. През 1937 г. е надстроен и горният етаж и е открита прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“, от първи до трети (днес седми) клас.

Читалището „Изгрев“ е основано през 1930 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 443
Българи 280
Турци -
Цигани 160
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 2

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Успение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

Храма е построен през 1903 г. от майстор строител Цаню Ганчев от известния по онова време тревненски род Уста Генчови. Иконостаса е изработен от неговия син Божко Цанюв. Ръководител на строежа е бил свещеник Георги поп Христов. Той е роден през 1860 г. Завършил е духовна семинария в гр. Одрин. Отец Георги умира през 1943 г. и тялото му е положено в двора на храм „Успение Богородично“. След него свещеник е Иван Тодоров, от 1945 г. до 1958 г. Отец Иван е роден през 1919 г. в с. Къркчалъ /Драчево/. Други свещеници са били: отец Лефтер от гр. Средец, отец Георги Куртев от Тополовградския край, отец Велик от село Пирин, област Благоевград. През 2014 г. бе извършен основен ремонт по проект финансиран по европейските програми на стойност над 230 хил. лв.

Кралимарковия бастун[редактиране | редактиране на кода]

Вековно дъбово дърво олицетворяващо силата, могъществото и непобедимостта на българина. Намира се в местността „Факъдере“ на около 2 км от селото. Това е една от най-големите природни забележителности на територията на село Драчево.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се провежда събор в селото на 9 септември.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В селото е родена странджанската народна певица Комня Стоянова – основател и солист в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, София.

Певицата е сред съоснователките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. С ансамбъла и като солистка пее в много европейски страни и САЩ. Записва много песни в БНР и Балкантон. Особено популярни сред тях са „Турчин робини караше“, „Булко Тудорко“, „Бяла Стана“. В пеенето ѝ могат да се открият черти на най-древния песенен стил от Странджа. През 1994 година името ѝ е включено в Световната енциклопедия „Музиката на света“, издадена в Лондон.

Селото е дало много учители, лекари, инженери, икономисти и един професор Иван Стоянов Димов.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Драчево ще бъде във времето (2014) – от Атанас Радойнов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]