Ибрим

Сим, син на Ной

Търговските пътища в Леванта през римско време

Статуя на Молох

Самаряни на Пасха на хълма Геризим

Ибрим (на иврит: עברים/עבריים) е етноним, използван в Еврейската Библия, с който обикновено се обозначават израилтяните от времето преди Царството, когато те водят номадски живот. В някои случаи името се използва в по-широк смисъл - за цялата група шасу в навечерието на катастрофата на бронзовата епоха.

Значение и смисъл на понятието

За коректното изясняване смисъла на понятието е важно да се знае, че етимологията на името "евреи" (ибри) значи на древноеврейски език - "преминаващ през реката", като в случая под реката се има предвид не Йордан, а Ефрат. В зависимост от гледната точка на двата бряга, името може да бъде разбирано или като "пристигащ в Месопотамия", или като "пристигащ от Месопотамия", като във всички случаи с етнонима се обозначават Авраамовите потомци, свързвани с Леванта (виж Вавилонски плен). В случая, под древно-семитска родина се разбира страната простираща се от предпланините на Тавър (виж Юдейска порта) и Киликия - на юг до Древен Египет със Синайския полуостров, а на изток - до Ефрат с Древна Сирия.

Този район (на Леванта) в древността е обитаван от семити които говорели три семитски езика през 3-то и 2-то хил. пр.н.е. - древноханаански език, угаритски език и аморейски език, като за своя писменост древните семити ползвали древноегипетското и акадското писмо. Езикът на пастирските племена от сирийските степи (аморейски), все по-широко се разпространявал в тази страна от края на 3-то и началото на 2-то хилядолетие пр.н.е., като неговото разпространение достигнало Месопотамия. Освен древните семити, в този район се заселват през древността и филистимляни (морски народ дал названието на Ханаан - Палестина), хурити, хети и древни египтяни. Произходът на коренното население на Палестина - древните ханаанци (хананейци), е спорен, и в известен смисъл се отнася до наследниците на доисторическата Натуфийска култура и т.нар. култура Йерихон. Древните семити в този уяснен географски район създават редица градски развити култури - Алалах, Ебла, Акад, Мари, Ашур и Угарит, а по източно-средиземноморското крайбрежие възникват финикийските морски центрове - Библос, Сидон и Тир.

В края на 2-то хилядолетие пр.н.е. в левантийския район прониква поредната нова вълна от семитски племена - арамеите, които в началото на 1-то хилядолетие пр.н.е. постепенно се претопяват сред местното аморейско-хуритско население в района по това време. Арамейският език се налага като втори разговорен и се използва широко в официалните асирийски документи. Главен градски център на арамеите по това време е Цоба. По времето на Хасмонеите, задължително започват да се обрязват и семитските жители на Амон, Моав и Едом, които са сред най-ревностните зилоти при отбраната на Йерусалимския храм.

В библейски контекст е важно да се знае, че обозначаваните днес от науката като западни семити се свързват със Сим - като негови потомци, а арабите - с Хам. Литературният език на Библията се създава на една смесена диалектна основа. Самите евреи наричат този език не иврит, а кенаанит, което ще рече - ханааански или хананейски. Завладяването на Ханаан (Обетованата земя) от древните евреи е описано в библейската книга на Исус Навин, като последния завладян от израилтяните хананейски град е Хацор, който е разрушен до основи, след което настъпва време, когато израилтяни и ханаанци трябва задружно да се отбраняват срещу трети страни (виж и ханаанизъм).

По-тесния смисъл на понятието (израилтяни) изключва западните семити като цяло, и означава принадлежността към племенния съюз на дванайсетте израилски племена, а по-късно и Еврейско (Соломоново) царство с неговите продължители - на север Израилско царство, а на юг - Юдейско царство.

Аналогии, родствени и съседни народи

Древните раси в представите на древните египтяни: либиец, нубиец, семит и египтянин (от ляво на дясно).

Статуя на Баал-Хамон

Статуя на Ханибал

Библеистиката от края на 19 век направила много за разкриването на точния смисъл на понятието. Особено ценен бил приноса на Юлиус Велхаузен с неговото "въведение в историята на Израел". Като цяло, документалната хипотеза е общовъзприета като универсална и съответно наложила се посредством критиката по отношение разбирането и обяснението на библейските текстове. В този контекст е важно да се знае, че преди зугота (т.е. по времето на елинизма с Птолемеите и Селевкидите) Светите земи не са обект на какъвто и да интерес за съвремениците си, което ще рече, че цивилизационния и културен център на тези древни култури се отместил другаде и на запад - към Магреб. В пунически Картаген наименованието на древните вождове-избавители (съдии или на древноевреийски - шофети) е суфети.

През 1975 г. италианска археологическа експедиция се натъква на колосалния царски архив на Ебла, който е датиран от 3-то хилядолетие преди Христа. На следващата година, под егидата на ЮНЕСКО, стартира международна археологическа експедиция в Картаген. Сред деветте страни участващи в нея (извън десетата - домакина Тунис), девета по ред и единствената от зад желязната завеса е България. На практика, пунически Картаген едва не се превръща в предшественик на западната цивилизация след битката при Кана, но съдбата отрежда друго. Само 50 години след фаталната за пуните-семити битка при Зама, Картаген като носител и продължител на хилядолетните културно-цивилизационни западносемитски традиции е изтрит от лицето на земята от римските легиони. Според Страбон, населението му (с крайградските зони) достигнало 700 хил. души (за сравнение по това време Древна Атина имала не повече от 250 хил. население).

Научни дисциплини

Научните дисциплини чийто предмет са изучаването на древните езици и култури на древните евреи и израилтяни са семитологията, и съответно - хебраистиката.

Вижте също

• Спасението на Рим
• Клетвата на Ханибал
• Картаген трябва да се разруши
• Historia est magistra vitae
• Всеобща история
• Естествена история
• Западносемитска митология
• Легендата за Хирам
• Антисемитизъм
• Богове, гробници и учени
• Похитителите на изчезналия кивот
• Кой е написал Библията?

Външни препратки

• МЕЖДУ ИСТИНАТА И ЦЯЛАТА ИСТИНА: БИБЛИЯТА КАТО ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ; Археология и история: археологията срещу историята на библейския свят от Милена Кирова (откъс от книгата „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия“)