Древногръцка скулптура

Скулптура на Хермес

Древногръцката скулптура е един от най-представителните жанрове в художествения живот на Древна Гърция.

Развитие и характеристики

Гърция разполага с богато разнообразие от мрамори и други видове обработваеми скали. Човешката фигура е била добре познат и разбираем сюжет, изразител на многообразни идеи и с неограничени възможности. Днес са оцелели много творби различни по стил, тематика, материя, техника и размери. Много от статуите са безвъзвратно повредени. Въпреки че в наши дни историята на древноелинската скулптура е ясна в подробности, тя продължава да се изучава от гледна точка на нейната роля като изразител на обществени и религиозни идеи.

Обществена и религиозна роля

Всяко от произведенията на древноелинската скулптура е създадено с определена цел и е подчинено на религиозен култ. Целта на скулптора е да даде образ на божества, израсли във въображението; да показва човешки образи – познати или непознати; да изобразява такива образи, събития, подвизи и случки, които заслужават почитта на следващите поколения; да илюстрира митовете, които изпълват въображението на млади и стари. Нерелигиозни теми започват да се появяват в скулптурата едва от началото на IV в. пр.н.е. Още през ранната архаична епоха релефната и триизмерната скулптура се оформят като самостоятелни видове. Най-старите паметници на кръглата скулптура датират от края на VII в. пр.н.е. Те продължават една много стара традиция, представена от дървените култови статуи, наричани ксоанон (ξόανον). Приблизителна представа за тези първи скулптури дават най-древните каменни произведения, в които още личи техниката на резбата. В изображенията на боговете древните елини въплъщават идеята за самите божества. Строят им храмове – жилища, принасят им жертви и (оброчни) дарове.

Обикновено скулптурните фигури в Древна Елада са не по-големи от човешки ръст, често са дори по-малки. Най-големите са били хризелефантинните статуи на Зевс в Олимпия и на Атина в Партенона на Фидий, а най-малките са дребните теракотени статуетки. Най-често срещани са глинените, бронзовите и мраморните статуетки. По-редки са статуетките от мек варовик, поради нетрайността на материала. Освен главните богове, постоянни теми са въображаемите фантастични същества от митологията, обитаващи пространствата между света на небесните боговете и хората, или подземния свят. Многобройните изображения на същества като сфинксове, горгони, грифони и др., имат за цел да задържат в себе си злата сила. Например, вярва се, че образът на мъртвия върху надгробния паметник задържа тази сила и не ѝ позволява да смущава живите.

Голяма част от произведенията на древногръцката пластика са били предназначени за оброчни дарове в храмове и светилища. Фигуралното пластично изображение на животно, представено в светилището, играе в религиозната практика роля на жертвен принос, на живо животно. Антропоморфизмът на древногръцката религия налага човешки образ на божеството, което води до немалко трудности при тълкуване на статуите, особено ако липсват надписи или допълнителни данни. Често те са сходни по материал, техника и поза. Едва в по-късна епоха става практика покрай човешкия образ, представящ божеството, да се изобразява животно или предмет, тясно свързани с култа, както и постоянните атрибути на бога. Например образът на Зевс често е придружен от орел, а на Атина – от кукумявка.

Тематика

В скулптурата има няколко постоянни митологични теми: Гигантомахия, Амазономахия, Кентавромахия, Троянската война, Херакловите подвизи. Те дават безброй сюжети не само за монументална скулптура, но и за хиляди по-малки изображения или дребни предмети на бита, украсявани със скулптурни образи – фибули, оръжие, разнообразни домашни предмети, малки плочки и др. От IV в. пр.н.е. насетне религиозните сюжети в скулптурите намаляват. В духовния и художествения живот се появяват нови тенденции, като обожествяването на простосмъртни, култ към личности, съумели да завладеят умовете и сърцата на своите съвременници, или прочути владетели. Древноелинското изкуство е съсредоточило внимание върху темата за човека, следователно човекът, изобразяващ божество, е представен идеализиран. Важна отличителна черта на творбите е обобщеността, образите са типични, а не конкретни. Голото тяло заема почетно място в скулптурата на Елада, но то се отнася главно до момчешката голота (курос), не и за тялото на момичето/жената (кора). В архаичната скулптура женското тяло е почти винаги плътно облечено, в класическата – покрито с диплите на облеклото, а от IV в. насетне се разкрива с блестящата си голота. На лицата на статуите често е застинала т.нар. архаична усмивка.

Облекло

Мъжете и жените в Древна Елада са се обличали със сходни дрехи. Начините, по които са носени частите на това облекло, са се различавали според пола, възрастта и според времето. Жените носят права дълга риза – хитон, която в архаическата епоха стига до земята. Връхната женска дреха се нарича пеплос и има дълга част, висяща на гърба, която може да се замята на главата като качулка. Мъжкият хитон е значително по-къс от женския. Химатионът е горна дреха както за мъже, така и за жени. Представлява парче плат, което се увива около тялото. Мъжете го носят и на голо, а жените – винаги върху хитона. Мъжете употребяват късо наметало – хламида. Неизменен атрибут към облеклото са разнообразните накити, особено за жените.

Техника и приложение на скулптурата

В историята на изобразителното изкуство древноелинската скулптура е новатор в много отношения. Фризът със скулптурните релефни разкази е познат и на Изток. Новото в Древна Елада е фронтонът и метопата, чиито архитектурни пространства се запълват със скулптури във висок релеф или с кръгла скулптура. При метопите, една многофигурна сцена се накъсва на отделни моменти, които се разполагат на всяка метопа, но са свързани в единно действие. Отделени от плоския фон, фигурите са триизмерни статуи, а не релефи.

Най-честите материали са мрамор, бронз и глина, като последната е традиционна суровина, наследена от практиката на много поколения. Скулпторите използват глина главно през архаическата епоха. От глина са хилядите малки статуетки в домашните олтари, в гробовете на обикновените хора. Мраморът е материалът на знатното монументално изкуство. От мрамор се ваят най-вече релефи или триизмерни фигури в покой.

Техниката за работа с мрамор от класическата епоха не е достигнала до онова техническо съвършенство, което да позволи моделирането на фигури във всякакво движение и с всякакъв жест. Едва от елинистическата епоха нататък се преодоляват някои трудности, което позволява създаването на по-съвършени в техническо отношение творби. За фигури в движение и в неустойчиви пози използват техниката на бронзолеенето. Особен дял на скулптурата върху метал е гравьорството или глиптиката. На нея принадлежи работата на калъпи за монети, върху които са запазени понякога забележителни произведения. Скулпторите смело са прибавяли към фигурите бронзови предмети, които прикачвали умело върху мрамора. След работата на скулптора творбата се поема и довършва от живописец. През архаическата епоха, при оцветяването на мраморните и глинените статуи не са се съобразявали с действителните цветове на човешките фигури. По бронзовите статуи създавали различно оцветени места с помощта на изкуствена патина. В орбитите на очите слагали цветни камъни или стъкло или върху камъка рисували зениците, за да изглежда, че статуята гледа. През класическата епоха оцветяването станало по-нормално, с тонове близки до природните.

Две са основните течения в древноелинската скулптура: доризъм и йонизъм. В доризма статуите са по-силни, по-устойчиви, със здрави тела, с твърди линии. Обликът им е тежък, тяхната усмивка не е весела. Йонизмът в скулптурата се проявява чрез лекотата в израза на човешкото тяло.

Многобройните произведения имали една и съща главна цел – прослава на боговете, на героите, на заслужилите граждани на страната, възпитанието на древния елин в духа на народните традиции, в духа на уважение към институциите на съответната държава.

Представители

Мирон е древногръцки скулптор от средата на V в. пр.н.е. Негови най-известни творби са бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на победата, статуя на крава и „Дискохвъргач“.

Фидий е скулптор и архитект от V в. пр.н.е. Негови са внушителните скулптури на Атина в Партенона и на Зевс в Олимпия. На височина са достигали 13 метра и са били покрити със слонова кост и злато.

Праксител е един от най-известните елински ваятели от IV в. пр.н.е. Създал е знаменитата статуя „Хермес с младия Дионис“, която се намира в Олимпийския музей и „Момчето от Маратон“. Другите творби на Праксител са известни като римски реплики.

Лизип е скулптор от IV век пр.н.е. Известни негови произведения са „Ерос опъващ лък“ и „Агиас“ в Делфи. Всичките му творбите са били бронзови.

Литература

• Ваклинов, С. Археология. София, 1973