Древногръцка скулптура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скулптура на Хермес

Древногръцката скулптура е един от най-представителните жанрове в художествения живот на Древна Елада.

Развитие и характеристики[редактиране | edit source]

Гърция разполага с богато разнообразие от мрамори и други видове обработваеми скали, а мекият средиземноморски климат прави голотата на човешкото тяло естествена и необходима за живота. Човешката фигура е била добре познат и разбираем сюжет, изразител на многообразни идеи и с неограничени възможности. Днес са оцелели много творби различни по стил, тематика, материя, техника и размери. Много от статуите са безвъзвратно повредени. В наши дни историята на древноелинската скулптура е ясна не само в общи черти, но и в подробности, въпреки това продължава да се изучава от гледна точка на нейната роля като изразител на обществени и религиозни идеи.

Обществена и религиозна роля[редактиране | edit source]

Всяко едно от произведенията на древноелинската скулптура е създадено с определена цел и е подчинено на религиозен култ. Целта на скулптора е да даде образ на божества, израсли във въображението; да показва човешки образи - познати или непознати; да изобразява такива образи, събития, подвизи и случки, които заслужават почитта на следващите поколения; да илюстрира митовете, които изпълват въображението на млади и стари. В скулптурата, нерелигиозни теми започват да се появяват едва от началото на IV в. пр. н. е. Още през ранната архаическа епоха релефната и триизмерната скулптура се оформят като самостоятелни видове. Най-старите паметници на кръглата скулптура са запазени от края на VII в. По своя вид обаче те издават една много стара традиция, представена от дървените култови статуи, наричани ксоанон (ξόανον). Приблизителна представа за тези първи скулптури дават най-древните каменни произведения, в които още личи техниката на дърворезбата. Религиозната роля на скулптурните произведения се вписва в свързване между божеството и представата за него, т. е. между бога и образа му. В изображенията на боговете древните елини въплъщават идеята за самите божества. Строят им храмове-жилища, принасят им жертви и дарове (оброци).

Обикновено скулптурните фигури в Древна Елада не са по-големи от човешки ръст, често са дори по-малки. Най-големите са били хризелефантинните статуи на Зевс в Олимпия и на Атина (митология) в Партенона на Фидий, а най-малките са дребните теракоти. Най-често срещани са глинените, бронзовите и мраморните статуетки. По-редки са статуетките от мек варовик, поради нетрйността на материала. Освен големите богове, постоянни теми на скулптурите са фантастични същества, обитаващи пространствата между света на небесните боговете и хората, или подземния свят. Многобройните изображения на същества като сфинксове, горгони, грифони и др., имат за цел да задържат в себе си злата сила. Например, вярва се, че образът на мъртвия върху надгробния паметник задържа тази сила и не й позволява да смущава живите. Голяма част от произведенията на древноелинската пластика са били предназначени за оброчни дарове в храмове и светилища. Фигуралното пластично изображение на животно, представено в светилището, играе в религиозната практика роля на жертвен принос, на живо животно. Антропоморфизмът на древноелинската религия налага човешки образ на божеството, което води до немалко трудности при тълкуване на статуите, особено ако върху тях липсват надписи или допълнителни данни. Често те са еднакви по материя, по техника и пози. Едва в по-късната епоха практика става покрай човешкия образ, представящ божеството, да се изобразява животно или предмет, тясно свързани с култа, както и постоянни атрибути на бога. Например образът на Зевс често е придружен от орел, а на Атина - от кукумявка.

Художествена тематика[редактиране | edit source]

В скулптурата има няколко постоянни общоелински митологични теми: Гигантомахия, Амазономахия, Троянската война, Херакловите подвизи. Те дават безброй сюжети не само за монументалната скулптура, но и за хиляди по-малки изображения или дребни предмети на бита, украсявани със скулптурни образи – фибули, оръжие, разнообразни домашни предмети, малки плочки и т. н. Религиозните сюжети намаляват в репертоара на скулптурите от IV в. насетне. В духовния и художествения живот се появяват нови тенденции, като обожествяването на простосмъртни, култ към личности, които са съумели да завладеят умовете и сърцата на своите съвременници, или са били прочути владетели. Древноелинското изкуство е съсредоточило внимание върху темата за човека, следователно човекът, изобразяващ божество, е представен идеализиран. Важна отличителна черта на творбите е обобщеността, образите са типични, а не конкретни. Голото тяло заема почетно място в скулптурата на Елада, но то се отнася главно до момчешката голота, не и за тялото на момичето/жената. В архаичната скулптура женското тяло е почти винаги плътно облечено, в класическата – покрито с диплите на облеклото, а от IV в. насетне се разкрива с блестящата си голота.

Облекло[редактиране | edit source]

Мъжете и жените в Древна Елада са се обличали със сходни дрехи. Начините обаче, по които са носени частите на това облекло са се различавали според пола, възрастта и според времето. Жените носят права дълга риза - хитон, която в архаическата епоха стига до земята. Връхната женска дреха се нарича пеплос и има дълга част, висяща на гърба, която може да се замята на главата като качулка. Мъжкият хитон е значително по-къс от женския. Химатионът е горна дреха както за мъже, така и за жени. Представлява парче плат, което се увива около тялото. Мъжете го носят и на голо, а жените - винаги върху хитона. Мъжете употребяват късо наметало - хламида. Неизменен атрибут към облеклото са разнообразните накити, особено за жените.

Техника и приложение на скулптурата[редактиране | edit source]

В историята на изобразителното изкуство древноелинската скулптура е новатор в много отношения. Фризът със скулптурните релефни разкази е познат и на Изток. Новото в Древна Елада е фронтонът и метопата, чиито архитектурни пространства се запълват със скулптури във висок релеф или с кръгла скулптура. При метопите, една многофигурна сцена се накъсва на отделни моменти, които се разполагат на всяка метопа, но са свързани в единно действие. Отделени от плоския фон, фигурите са триизмерни статуи, а не релефи.

Най-честите материали, с които боравят, са мрамор, бронз и глина. Традиционната суровина, наследена от практиката на много поколения, е глината. Скулпторите използват глина за своите произведения главно през архаическата епоха. От глина са хилядите малки статуетки в домашните олтари, в гробовете на обикновените хора. Мраморът е материалът на знатното монументално изкуство. От мрамор се ваят най-вече релефи или триизмерни фигури в покой.

Техниката за работа с мрамор от класическата епоха не е достигнала до онова техническо съвършенство, което да позволи моделирането на фигури във всякакво движение и с всякакъв жест. Едва от елинистическата епоха нататък се преодоляват някои трудности, което позволява създаването на по-съвършени в техническо отношение творби. За фигури в движение и в неустойчиви пози използват техниката на бронзолеенето. Особен дял на скулптурата върху метал е гравьорството или глиптиката. На нея принадлежи работата на калъпи за монети, върху които са запазени понякога забележителни произведения. Скулпторите смело са прибавяли към фигурите бронзови предмети, които прикачвали умело върху мрамора. След работата на скулптора творбата се поема и довършва от живописец. През архаическата епоха, при оцветяването на мраморните и глинените статуи не са се съобразявали с действителните цветове на човешките фигури. По бронзовите статуи създавали различно оцветени места с помощта на изкуствена патина. В орбитите на очите слагали цветни камъни или стъкло или пък върху камъка рисували зениците, за да изглежда, че статуята гледа. През класическата епоха оцветяването станало по-нормално, с тонове близки до природните.

Две са основните течения в древноелинската скулптура: доризъм и йонизъм. В доризма статуите са по-силни, по-устойчиви, със здрави тела, с твърди линии. Обликът им е тежък, тяхната усмивка не е весела. Йонизмът в скулптурата се проявява чрез лекотата в израза на човешкото тяло.

Многобройните произведения имали една и съща главна цел – прослава на боговете, на героите, на заслужилите граждани на страната, възпитанието на древния елин в духа на народните традиции, в духа на уважение към институциите на съответната държава.

По-известни елински скулптори[редактиране | edit source]

Мирон е древногръцки скулптор от средата на V в. пр. н. е. Негови най-известни творби са бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на победата, статуя на крава и "Дискохвъргач".

Фидий е скулптор и архитект от V в. пр. н. е. Негови са внушителните скулптури на Атина в Партенона и на Зевс в Олимпия. На височина са достигали 13 метра и са били покрити със слонова кост и злато.

Праксител е един от най-известните елински ваятели от IV в. пр. н. е. Създал е знаменитата статуя „Хермес с младия Дионис”, която се намира в Олимпийския музей и „Момчето от Маратон”. Другите творби на Праксител са известни като римски реплики.

Лизип е скулптор от IV. в. пр. н. е. Известни негови произведения са „Ерос опъващ лък” и „Агиас” в Делфи. Всичките му творбите са били бронзови.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ваклинов, С. Археология. София, 1973