Древноеврейски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древноеврейски език
ŝəpat kənáʕan, yəhudit, ʕibrit
Страна Ерец Израел
Регион Ханаан
Брой говорещи богослужебен език
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Северозападно семитски
....-Ханаански
.....→Древноеврейски
[1] hbo
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---

Древноеврейският език, също библейски иврит (на иврит: עִבְרִית מִקְרָאִית) или класически иврит (на иврит: עִבְרִית קְלָסִית) е архаичната форма на иврит, ханаански, семитски език, който се говори в областта известна като Ханаан, приблизително на запад от река Йордан и на изток от Средиземно море.

През I-то хилядолетие пр.Хр. е както говорим така и писмен, като постепенно излиза от употреба. Основните писмени паметници на/за древноеврейския език са еврейското "Свето Писание" (Танах, Стар завет), а небиблейските източници са немногобройни епиграфски текстове и фрагменти от такива от книга премъдрост на Иисуса, син Сирахов.

Съмременният иврит е форма на древноеврейския език.

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Граматика, лексика и писане[редактиране | edit source]