Древноизточни църкви
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Древноизточните църкви, наричани и Нехалкедонски църкви, са група християнски църкви, възникнали в Азия и Африка през 5 век. Те водят началото си от несторианството и монофизитството, които се отделят от православието, съответно на Ефески събор|Ефеския (431) и Халкедонския събор (451).
Към древноизточните църкви се отнасят:
| име | брой вярващи | богослужебен език | обряд | седалище | статут |
|---|---|---|---|---|---|
| Асирийска източна църква | 450 000 | асирийски | източно-сирийски | Чикаго, САЩ | автокефална патриаршия |
| Древна източна църква | 100 000 | асирийски | източно-сирийски | Багдад, Ирак | автокефална патриаршия, отделила се от Асирийската източна църква през 1964 г. поради несъгласие за календарната реформа |
| Църква на Изтока | 25 000 | асирийски | източно-сирийски | САЩ | автокефална патриаршия, непризната от другите несторианци |
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Арменска апостолическа църква
- Етиопска православна църква
- Коптска православна църква
- Сиро-яковитска православна църква
- Индийска православна църква
- Еритрейска църква
- Британска православна църква
- Сиро-маланкарска православна църква
- Киликийски католика
- Йерусалимска арменска църква
- Константинополска арменска църква
- Малабарска независима сирйска църква
- Асирийска източна църква
- Древна източна църква
- Църква на Изтока

