Древносемитска религия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Древносемитските религии са група политеистични религии на народите в Древния Изток, говорещи семитски езици. Географският регион на разпространението им обхваща освен древния Близък изток с Арабския полуостров, но и Северна Африка.

Семитското население на Древна Сирия и Финикия било свързано по език и произход със семитите от Месопотамия. След разрушаването на аморейски Вавилон, т.е. на Вавилония от хетите в 1595 г. пр.н.е. в т.нар. западносемитски земи на Древна Сирия и Финикия преобладавали самостоятелни търговски градове-държави като Угарит, Бибъл, Сидон и Тир - тясно свързани и намиращи се по крайбрежието на Средиземно море. Те поддържали оживени връзки с други страни, но най-често номинално се подчинявали по търговски съображения на съседните им силни държави на хетите, на асирийците и на древните египтяни. Тези обществено-икономически условия се отразили и в религията на финикийците, в т.ч. и на пунически Картаген.

Древносемитският пантеон е взаимстван основно от Месопотамия, например източносемитската акадска богиня-майка Ищар се обарнала през аморейско-ханаанската Ашера на финикийската Астарта. В пунически Картаген, чиято култура, митология и религия била повлияна и от саиски Древен Египет се формирал образа на Танит, който бил повлиян и от Нейт.

Древносемитският култ бил съсредоточен в храмовете и се отличавал с голяма пищност на ритуала с процесиите, жертвоприношенията и трупаните съкровища. Жреците били обединени в могъщи корпорации, но само в своя град. Името на финикийския бог Молохетимология от молк, т.е. покровител на града) станало нарицателно в целия индо-арийски свят, като обозначение на свиреп бог изяждащ хората, а за да бъде омилостивен му се принасяли детско жертвоприношение. Нито в една страна в света, религиозният култ към боговете не е стигал до такава нечовешка жестокост както в западносемитските земи и в частност във Финикия.

Финикийците понякога изобразявали боговете си в човешки образ, понякога в образа на бик или друго животно. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Richard Elliott Friedman (2003). The Bible With Sources Revealed, p. 65.
  2. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите; Религиите на древните народи от Мала Азия, Сирия и Финикия, стр. 222-223. Народна младеж, 1983, София.

Вижте също[редактиране | edit source]