Дренок (Община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дренок.

Координати: 41.3914° с.ш. 20.5606° и.д.

Дренок
Macedonia relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Дренок
Дренок на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Югозападен
Община: Струга
Географска област: Дримкол
Население: 2 (2002)
Надморска височина: 1 096 м
Геогр. положение: 41° 23' 29" сев. ш.
20° 33' 38" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:
Носия от Дренок. 20-те години на 20 век.

Дренок (изписване преди 1945 година Дрѣнокъ, на македонска литературна норма: Дренок; на албански: Drenoku) е село в Република Македония, в Община Струга.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в областта Дримкол в североизточните склонове на планината Радук.

[редактиране] История

В 19 век Дренок е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дренок е посочено като село със 150 домакинства, като жителите му са 480 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дрѣнокъ има 500 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дренок има 512 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

На 26 февруари 1911 година в Дренок служи Козма Дебърски, а на 2 февруари е образувано българско училищно настоятелство в състав: председател - свещеник Иван Търпенов, подпредседател - Антон Йовчев, секретар - учителят Иван Попстанков, касиер - Кузман Йовчев Гаджов, съветници - кметът Христо Попов и Серафим Арсов.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Дренок има 54 български екзархийски къщи.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[7]

[редактиране] Личности

Родени в Дренок

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 261.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.184-185.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 36, 22 март 1911, стр. 3.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Бърчево | Буринец | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Долна Белица | Делогожди | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакавица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Радожда | Радолища | Фрънгово | Шум | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Селци | Ташмарунища | Тоска | Ържаново | Ябланица
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици