Дряново
Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
| Дряново | |||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 8 403 (ГРАО, 2010-12-15)* |
||
| Землище | 28,096 km² | ||
| Надм. височина | 230-300 m | ||
| Пощ. код | 5370 | ||
| Тел. код | 0676 | ||
| МПС код | ЕВ (Г) | ||
| ЕКАТТЕ | 23947 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Габрово | ||
| Община - кмет |
Дряново Иван Николов (независим) |
||
| Адрес община | |||
| гр. Дряново, 5370 ул."Бачо Киро" 19 |
|||
Дря̀ново е град, разположен в подножието на Стара планина в Централна Северна България. Той се намира в Габровска област и е в близост до градовете Трявна, Килифарево, Севлиево и Велико Търново. Градът е административен център на Община Дряново.
Съдържание |
[редактиране] География
Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област. Разположен е всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. На територията на общината е продължението на Микренските височини — скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Тревненска река. Надморската височина варира от 180 до 640 м. Най-високото място тук е Балабана — над 620 м надморска височина.
Градът се намира на магистралното шосе Русе — Велико Търново — Габрово — Шипка — Стара Загора. Гара е на основната ж п артерия, свързваща Северна и Южна България — Русе — Горна Оряховица — Дъбово — Подкова.
Географските координати на Дряново са: 42°58' северна ширина и 25°28' източна дължина.
Градът е разположен на 20 км от Габрово, на 24 км от Велико Търново, на 17 км от възрожденския и резбарски център Трявна и на около 30 км от Севлиево и Горна Оряховица. Дряновската община заема площ от 272 кв. км. и е част от Габровска област. В землището на град Батановци се намира и село Гърня, което няма собствено землище.
Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото — прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.
[редактиране] Население
Населението на общината е около 10000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров — в пещерата "Бачо Киро". Второто българско царство е неразривно свързано с Дряновския край. От онова време са останките на средновековните крепости "Градът", "Боруна", "Липово градище" и др.
Град Дряново е основан през 1470 г., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ — ХІІ век.
[редактиране] История
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров — в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите Боруна и Дискодуратера). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 км.
Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в нашата страна, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.
Една от тези крепости около днешния град е „Дискодуратера“. Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176-180 г. от н.е. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия, била създадена да бъде пазител на един важен пътен възел през Балкана за Верея (Стара Загора).
Но преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо“, което е на 3-4 км югозападно от града, личат останките на старинна крепост. Местността е естествено укрепена от три страни с отвесни скали, а четвъртата страна е била оградена с висока каменна стена.
Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Дряново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
[редактиране] Религии
[редактиране] Православни храмове в Дряновска духовна околия
1. с. Буря - "Св.Параскева" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — тел. 0899156257.
2. с. Ганчовец - "Св.Петка"- прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
3. с. Геша - "Рождеств. Христово" - иером. Йоан /Иванчо/ Василев Иванов, тел. 0677/23 89 - Дряновски манастир; GSM 0889393060.
4. с. Голямо Българени - "Рождество Христово" - свещ. Цанко Тотев Гатев — тел. 0677/34 89 - гр. Трявна.
5. с. Гостилица - "Рождество Богородично" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.
6. с. Длъгня - "Св.Димитър" - свещ. ик. Асен Стоянов Иванов — тел. 062/62 37 44; GSM 0898669415.
7. гр. Дряново - "Св.Троица" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
8. гр. Дряново - "Въведение Богородично" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.
9. гр. Дряново - "Св.Николай" - иером. Иван /Иванчо/ Василев Йорданов - 0677/23 89, 0889393060.
10. с. Караиванца - "Св. Димитър" - йером. Йоан /Иванчо/ Василев Иванов — тел. 0677/23 89, 0889393060.
11. с. Керека - "Св. Благовещение" - прот. Петър Петков Петров — GSM 0896687402.
12. с. Косарка - "Св. Георги" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
13. с. Маноя - "Въведение Богородично" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
14. с. Скалско - "Св.Йоан Рилски" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
15. с. Славейково — храм "Параклиса" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.
16. с. Соколово — енория.
17. с. Янтра - "Св.Николай" - свещ. Тодор Христов Тодоров — тел. 066/80 95 49.
[редактиране] Политика
- 2007 - д-р Иван Николов спечели на балотаж срещу Даниел Данков.
- 2003 — Даниел Данков (БСП) печели на втори тур с 58% срещу Пенчо Дъчев (СДС).
- 1999 — Мирослав Семов (СДС) печели на първи тур с 54% срещу Дария Съчкова (независим).
- 1995 — Дария Съчкова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Емил Киселков (СДС).
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Забележителности
Дряново е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
- Дряновски манастир — Възстановен след Освобождението, намира се на 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе, което прави възможно еднодневни посещения от най-големите градски центрове на страната;
- пещера "Бачо Киро";
- църква „Св. Никола“, Дряново, построена от Колю Фичето и разположена в централната част на града;
- Лафчиева къща, за построяването на която не е използван нито един гвоздей;
- Икономовата къща, построена от Колю Фичето
- музей "Колю Фичето"
- църква „Света Троица“ с уникални резбовани тавани;
- Дряновска екопътека — изградена по програмата „Български екопътеки“ на Българската асоциация за селски и екотуризъм. Минава край Дряновския манастир, на 4 км. от гр. Дряново. Надморската височина по маршрута ѝ варира между 270 и 510 метра.
- Релефна карта на
- Стадион "Мъхесто коремче"България
[редактиране] Читалища и библиотека
НЧ „Развитие“ в Дряново е едно от първите в страната. То е основано през 1869 от учителя Христо Максимов. Днес в институцията се помещават:
- Читалищна библиотека, която разполага с над 90 000 тома;
- Школата по изкуствата, в която се обучават около 100 деца със засилен интерес към народни танци, пиано, цигулка, китара и т.н.
В наши дни освен чителище "Развитие" има и още едно читалище " Дряновса пробуда" и така ,че Дряново може да се гордее с двете си читалища.
НЧ „Дряновска пробуда“ е основано в началото на 2008 г. в отговор на засиления интерес към съвременните форми на изкуството и културата. В институцията работят творчески формации, клубове и ателиета в следните области:
1. Музикална школа:
- Народни инструменти – гъдулка, тамбура, с ръководител Йордан Кирилов.
- Народно пеене с ръководител Ана Борисова.
- Народни танци с ръководител Маруся Млъзева.
2. Детска вокална група и Дамски вокален състав с ръководител Мария Тумбалова.
3. Ателие за Приложни изкуства с ръководител Светла Йотова.
4. Ателие Живопис и иконография с ръководител Гергана Симеонова.
5. Танцово студио – спортни танци, класически и модерен балет, хип-хоп, с ръководител Венцислав Симеонов.
6. Поетично ателие “Книголюбие” с ръководител Генчо Витанов.
7. Фотоклуб с ръководител Калин Димитров.
8. Клуб по шахмат с ръководител Марин Денев.
9. Клуб по йога “Ана Хата” и Аеробика.
10. Клас по английски език за деца и възрастни с ръководител Кенет Джонсън.
[редактиране] Музеи
- Музей „Кольо Фичето“ — Намира се в източната част на града. Пред входа му е поставена внушителната бронзова статуя на гения, изработена от скулптора Борис Гондов.
[редактиране] Медии
Вестник "Дряново News" - Вестникът е независим и е издание с гражданска позиция, отразяващо обективно събитията, които се случват в различните сфери на социално-икономическия живот в общината и региона. Вестникът подкрепя бизнеса и предприемчивите с информационно и рекламно обслужване, както и неправителствените организации и изявени личности за тяхната дейност. Информация, новини, рубрики, обществени коментари, туризъм, спорт, обяви, анкети, реклами, форум и други за гр. Дряново и региона се предоставят чрез електронното издание.[2]
[редактиране] Редовни събития
-
- Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
- В средата на месец Май е празника на Дряновския Манастир.
- В края на месец Октомври е ежегодния Драновски панаир(празник на града)
[редактиране] Личности
- Родени в Дряново
-
- Боби Стойчев (? - 1906), войвода на ВМОРО
- Борис Рашев, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
- Иван Цончев — (1858-1910), български военен деец и революционер
- Кольо Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
- Колю Фичето — (1800-1881), български строител
- Никола Мушанов — (1872-1951), български политик
- Тодор Попов — (1921-2000), български композитор
- Добрин Добрев - (1951), български литературовед
- Тодор Тодоров — (р. 1982), български футболист
- Христо Недялков — (р. 1 септември 1932) — композитор, диригент
- Иван Койчев — (р. 1905) , художник, автор на дряновския герб
- Пламен Николов - (p. 20 август1961) вратар на Българския национален отбор по футбол
- Минчо Цачов, (? - 1855г), османски ковчежник
- Поп Харитон (1830-1876), български революционер
- Васко Цачев , народен деец
- Минчо Празников,(р. 09 февруари 1938), синоптик
- Стефан Стоянов, самоук художник и музикант, р. 1909, починал 1995
[редактиране] Външни препратки
- Снимки от Дряновския манастир
- История на град Дряново
- Официален сайт на Община Дряново
- Снимки от Дряново и Дряновския манастир
- Официален сайт на НЧ "Развитие"
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
- ↑ dryanovo.net