Дряново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.

Герб на Дряново
Дряново
Dryanovo hgal.jpg
Художествената галерия в Дряново
България
Red pog.png
Дряново
Област Габрово
Red pog.png
Дряново
Общи данни
Население 8 001 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 7 377 (НСИ)
Землище 28,096 km²
Надм. височина 230-300 m
Пощ. код 5370
Тел. код 0676
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 23947
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Дряново
Иван Николов
(независим)
Адрес община
гр. Дряново, 5370

ул."Бачо Киро" 19
тел: 0676/72962,63,64,65
факс: 0676/74303

email: dryanovo@dryanovo.bg

Дря̀ново е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България. Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България. В близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево и. Градът е административен център на Община Дряново.

География[редактиране | edit source]

Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област. Разположен е всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. На територията на общината е продължението на Микренските височини — скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река. Надморската височина варира от 180 до 640 м. Най-високото място тук е Балабана — над 620 м надморска височина.

Градът се намира на магистралното шосе РусеВелико ТърновоГабровоШипкаСтара Загора. Гара е на основната ж п артерия, свързваща Северна и Южна БългарияРусеГорна ОряховицаДъбовоПодкова.

Географските координати на Дряново са: 42°58' северна ширина и 25°28' източна дължина.

Градът е разположен на 20 km от Габрово, на 14 km от Велико Търново, на 17 km от възрожденския и резбарски център Трявна и на около 30 km от Севлиево и Горна Оряховица. Дряновската община заема площ от 272 кв. км. и е част от Габровска област. В землището на град Батановци се намира и село Гърня, което няма собствено землище.

Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото — прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.

Население[редактиране | edit source]

Към 01.02.2011 г. населението на община Дряново е 9 685 души. От тях 4 635 са мъже и 5 050 са жени. В гр. Дряново живеят 7 377 души, или 76% от населението на общината. В селата живеят 2 308 души, или 24% от населението на общината. Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат лицата на възраст между 60 и 64 години – 1 018 души. Децата и младежите до 19 години са 1 423 души, а младите хора от 20 до 29 години – 884 души.


Население в община Дряново за 2006 - 2011 г. (източник: НСИ)
2006 2007 2008 2009 2010 2011
10 859 10 724 10 596 10 502 10 315 9 685


Динамиката на населението в община Дряново през последните години показва, макар и с малко, трайна тенденция на намаление. През последните 5 години се наблюдава постепенно, но постоянно намаляване на населението, като спадът спрямо 2006 г. е с 1 174 души, а намалението през 2011 спрямо 2010 г. е с 630 души.

Относителният дял на жените в населението е по-голям от този на мъжете, като тази тенденция се запазва в градовете и селата. Към 2011 г. жените в община Дряново са с 415 повече от мъжете. . Броят на младите хора и на хората в трудоспособна възраст в община Дряново през последните години намалява. Въпреки това структурата на населението по възрастови групи е по-благоприятна от средните стойности на показателя за страната и близка до тази на област Габрово и на Северен централен район.

За периода 2006 - 2010 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на младите хора и на лицата в трудоспособна възраст. За периода 2006 - 2010 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на лицата в трудоспособна възраст в общината от 6 752 на 6 372 души. Лицата в трудоспособна възраст през 2010 г. съставляват 62% от населението на общината. Тенденцията е възрастовата структура на населението да продължи да се влошава, като броят на хората в над трудоспособна възраст да нарасне за сметка на тези в трудоспособна възраст.

Изводът, който се налага е, че населението на община Дряново бележи трайна, но все още слаба тенденция на застаряване. Икономически активните лица все още заемат значителен дял във възрастовата структура на населението –3 206 души.


Естественият прираст на населението на община Дряново е отрицателен, като бележи тенденция на увеличение с около 26% за изследвания период. Броят на живородените деца намалява през 2010 спрямо 2006 г. с 14 и спада до 73.

Механичният прираст в община Дряново варира в различните години, като нараства до 43 души през 2009 г., а за 2010 г. е -19. Общият извод, който се налага, е, че от естествен и механичен прираст населението в общината от 2006 г. до 2010 г. е намаляло с 544 души.


Историята говори, че в района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров — в пещерата "Бачо Киро", епохата на палеолита.

Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1430 г., където фигурира като Диранав (Диранава). Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф (освободена от данъци, наследствена земя) на видния военачалник, с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар, Касъм паша. По това време селището брояло 38 български къщи с 500 жители.

По тези места обаче е имало селище още през XI-XII век.

История[редактиране | edit source]

В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров — в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка, са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите "Боруна" и "Дискодуратере"). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 km.

Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в нашата страна, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.

Една от тези крепости около днешния град е "Дискодуратере". Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176-180 г. от н.е. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия, била основана по времето на император Марк Аврелий (161-180 г. сл. Хр.) от гражданите на Аугуста Траяна (Стара Загора) и от обикновена крайпътна станция, се превърнала в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. През средата на ІІІ век Дискодуратерe е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в V и VI век. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване в близост до столицата Търново.

Но преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо“, което е на 3-4 km югозападно от града, личат останките на старинна крепост. Местността е естествено укрепена от три страни с отвесни скали, а четвъртата страна е била оградена с висока каменна стена.

Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.

По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, а Дряновския манастир е след големите пазители на българските вяра, писменост, традиции, култура като цяло. Населението се ползва с някои данъчни облекчения, защото от години жителите му са дервентджии(пазители на прохода). Това обаче не правело живота им много по-лек, защото са били постоянно тормозени от многото местни чорбаджии, от които са се оплаквали дори на султана с изпратени лично до него писма.

През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула. Това се наложило заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час. По това време наличието на часовникова кула било белег за развито селище, а дряновската е една от първите в България. Два пъти е разрушавана — веднъж от османците и веднъж от комунистическата власт. Упоритите дряновци обаче не допуснали да загубят един от символите на града си и през 1984 г. я възстановили в днешния ѝ вид, който е много близък до оригинала, а часовниковият механизъм е от оригиналната кула.

През Възраждането Дряново дава много ярки личности, които се борят с гърчеенето, с неминуемо разпространяващата се култура на османските поробители, със забравата на българското. Задължително трябва да се спомене името на Максим Райкович, който дава голям отпор на гръцките фанариоти в Търновско, а целият си живот посвещава на съхраняване на българската култура и духовност, учителствайки и дарявайки пари за няколко български училища. Част от завещанието си той отрежда за построяване на училище в родното му Дряново, което да обедини трите съществуващи в града училища — във всяка махала по едно. Редно е да се отбележи, че и в трите винаги се е преподавало на български език, не е имало никакво гръцко влияние, което е било много разпространено по това време на други места.

В този период много изявени стават дряновските строители, много от тях стават майстори и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания в днешно време да се говори за Дряновска строителна школа, чийто най-известен представител безспорно е Никола Фичев (Колю Фичето).

Дряновци участват активно в Априлското въстание през 1876 г. В продължение на девет дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и поп Харитон с многобройния турски аскер — най-продължителната и една от най-епичните битки по време на въстанието. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г. (нов стил).

След освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики: тютюневата фабрика на братя Шишкови (през 1896 г. се нарежда на 1-во място по производство и печалба сред десетте тютюневи фабрики в окръга), бонбонената фабрика на братя Мутафчиеви, Акционерно дружество "Здравина", преобразувано по-късно в Първа българска вагонна фабрика.

На 31 декември 1899 г. е издаден указ №633, чрез който, заради приноса си за развитието на Централна Стара планина, Дряновската околия е уголемена чрез присъединяването към нея на бившата Тревненска околия.

1907 г. започва изграждането на канализацията в града, а 1927 г. Дряново вече е и електроснабдено.

През 1930 г. Дряново е обявен за планински курорт.

Забележителности[редактиране | edit source]

Дряново е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

  • Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" — един от най-посещаваните манастири в България, съчетаващ богата история, възхитителна природа и добро съвременно състояние. В неговия район е и пещерата "Бачо Киро". Намира се само на 5 km от град Дряново, на 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе, което прави възможни еднодневни посещения от най-големите градски центрове на страната;
  • Пещера "Бачо Киро" - първата благоустроена за туристи пещера в България! Тук са открити едни от най-старите след от живот на Балканския полуостров;
  • Музей "Колю Фичето" - представя по интересен начин делото на най-именития дряновец и български възржденски строител;
  • Храм „Св. Никола“ - един от шедьоврите на майстор Колю Фичето. Построен през 1851 г., обявен за национален паметник на културата. Намира се в централната част на града
  • Мост над река Дряновска, построен от Колю Фичето през 1861 г. До него са Духовниковата чешма и огромно изображение в чест на Майстора;
  • Икономовата къща, построена от Колю Фичето през 1859 г. - единствено тя и "Къщата с маймунката" са запазени от къщите, които той е построил. Днес е художествена галерия, а на втория етаж има прекрасна колекция от икони и църковна дърворезба от периода XVII-XIX век, събрани от Дряновския край.
  • Лафчиевата къща, за построяването на която не са използвани нито един гвоздей или желязна скоба! Днес там има чудесна етнографска експозиция и ретро фото, където можете да се снимате с дрехи от края на XIX — нач. на XX век. Намира се непосредствено до часовниковата кула;
  • Релефната карта на България - най-прецизната релефна карта на България, изработена през 1962 г. с размери 6.90 на 4.30 м. Намира се срещу часовниковата кула;
  • Часовниковата кула - построена през 1778 г., което я прави една от първите в България;
  • Храм „Света Троица“ - построен през 1847 г., известен с изключително красиво резбования си таван. Непосредствено до музей "Колю Фичето";
  • Дряновската екопътека — изградена през 2000 г. по програмата „Български екопътеки“ на Българската асоциация за селски и екотуризъм. Започва при входа на пещерата "Бачо Киро" и минава по величествените скали около Дряновския манастир, разкривайки удивителни панормани гледки към него. Надморската височина по маршрута ѝ варира между 270 и 510 метра.

Музеи[редактиране | edit source]

  • Музей „Колю Фичето“ — намира се в източната част на града, на пл. "Колю Фичето". До входа му е поставена внушителна бронзова статуя на Майстора, изработена от скулптора Борис Гондов. В музея е разположена експозицията "Колю Фичето — живот и творчество", която чрез макети на строежите, архивни и нови снимки, инструменти от епохата и лични вещи на Майстора представя най-именития дряновец и български строител.
  • Исторически музей-Дряново има още няколко експозиции: "Градски бит от края на XIX и началото на XX век", подредена в Лафчиевата и Перевите къщи, които се намират срещу музей "Колю Фичето"; "Икони и църковна дърворезба от XVII-XIX век от Дряновския край", която се намира в Художествената галерия (Икономовата къща); "Археология и възраждане", помещаваща се в Дряновския манастир, в сградата на хотелски комплекс "Дряновски манастир".

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Националните културни празници "Поезия и песен на Балкана". Провеждат се от октомври 1972 г., когато по инициатива на дряновския поет и общественик Атанас Смирнов е поставено началото. Състоят се на всеки три години. Техен организатор е НЧ "Развитие-1869". От 1986 г. по време на празниците се връчва награда "Рачо Стоянов" за цялостно литературно творчество, носеща името на драматурга Рачо Стоянов от Дряново, написал една от най-великите български драми - "Майстори". Носители на отличието досега са Никола Русев, Димитър Стефанов, Теодора Ганчева, акад. Антон Дончев, Марко Ганчев, Ганчо Савов, доц. Николай Димков, Кънчо Атанасов и Валери Петров.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Дряново
  • Колю Фичето (1800-1881) - най-именитият български строител и архитект през Възраждането;
  • Максим Райкович (1801-1874) - свещеник, учител, борец за църковна и национална независимост, крупен дарител за българските училища;
  • Иван Цончев (1858-1910) - български военен деец и революционер, борец за свобода;
  • Никола Мушанов (1872-1951) - политик, лидер на Демократическата партия, три пъти министър-председател на България, многократно министър;
  • Стойчо Мошанов (1892-1975) - политик и дипломат. Награден с олимпийската корона на труда от английския крал Джордж V заради инициирането на първия у нас Закон за социалното осигуряване. В края на Втората световна война ръководи тайните преговори в Кайро с англо-американците за излизане на Царство България от войната;

Политика[редактиране | edit source]

  • 2011 - д-р Иван Николов печели на балотаж срещу Емил Попов.
  • 2007 - д-р Иван Николов печели на балотаж срещу Даниел Данков.
  • 2003 - Даниел Данков (БСП) печели на втори тур с 58% срещу Пенчо Дъчев (СДС).
  • 1999 - Мирослав Семов (СДС) печели на първи тур с 54% срещу Дария Съчкова (независим).
  • 1995 - Дария Съчкова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Емил Киселков (СДС).

Читалища и библиотеки[редактиране | edit source]


Народно читалище „Развитие-1869” – Дряново е създадено под името „Общий труд” и е брояло тогава 106 редовни членове. Библиотеката е първото читалищно звено. Около нея се е фокусирала силна просветителска работа. След Освобождението в читалището започва да се развива културно-просветна дейност. Една след друга се създават редица форми, които се развиват през годините и не малка част от тях, осъвременени, работят и днес. Сред тях са куклен театър, естрадно-сатиричен състав, танцов ансамбъл, пионерски, мъжки и женски хор, смесен камерен хор за школувано пеене, духов, акордеонен, тамбурашки и народен оркестри, състави за модерен балет и състезателни танци, хип-хоп групи. През 1952 г. е създадена и Детска школа по изкуствата, която сега работи с класове по пиано, пиано и цигулка, акордеон, изобразително изкуство, класическа китара, поп и рок пеене. Високо квалифицирани преподаватели в момента обучават 90 деца. Паралелно с това читалището отговаря на съвременните потребности на дряновци. От 1993 до днес специалистите работят по редица Американски и Европейски проекти и програми. Благодарение на този факт са създадени и работят 50 местна съвременна кино зала, Център за обществена подкрепа, Интернет център, ушити са нови национални костюми за деца и възрастни, създаден е детски гардероб с облекла на приказни и филмови герои, ремонтирана е част от читалищната база.


НЧ „Дряновска пробуда“ е основано в началото на 2008 г. в отговор на засиления интерес към съвременните форми на изкуството и културата. В институцията работят творчески формации, клубове и ателиета в следните области:
1. Музикална школа:
- Клас по класически балет и характерни танци с ръководител Румяна Петкова -

Клас по народни танци с ръководител Маруся Млъзева.
2. Детска вокална група с ръководител Ивалина Ангелова.
4. Ателие Изобразителни и приложни изкуства с ръководител Гергана Симеонова.
5. Мажоретен състав-"Мажоретките на Дряново" с ръководител Румяна Петкова
6. Поетично ателие “Книголюбие” с ръководител Генчо Витанов.
7. Фотоклуб с ръководител Венцислав Симеонов.
8. Клуб по шахмат с ръководител Марин Денев.
9. Екоклуб "Здравей".

10. Клуб за изучаване на английски език с ръководител Мери Булман.

11. Младежка формация за хип-хоп култура.

12. Клуб за изучаване на народни танци и хора "Дряновските булки" с ръководител Маруся Млъзева.

Към читалището от 2012 година е разкрита и библиотека с над 4000 библиотечни единици.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]


п  б  р
Градове в Област Габрово
ГабровоДряновоПлачковциСевлиевоТрявна