Дряново (дем Драма)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.

Дряново
Μοναστηράκι
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина330 m
Население691 души (2021 г.)
Пощенски код66100
Телефонен код252100

Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1927 година, Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дряново е разположено в Драмското поле на 330 m надморска височина на 5 km на североизток от град Драма.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов говорът на селото е якав и затова местното произношение е Дряново. Жителското име е дря̀новя̀нин, дря̀новя̀нка, дря̀новя̀не.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дранова (Dranova) живеят 480 гърци.[6]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 70 къщи българи и 20 турци.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дряново (Дрѣново) е смесено турско и българско селище. В него живеят 220 турци и 380 българи[8] в общо 100 къщи.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дряново (Drianovo) се състои от 688 българи патриаршисти гъркомани и в селото действа основно гръцко училище с един учител и 60 ученици.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дряново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Дряново (Δράνοβα) живеят 612 души.[12]

След Балканските войни и Първата световна война част от населението на селото емигрира. През 1927 година името му е сменено от Драново (Δράνοβο) на Монастираки (Μοναστηράκι).[2] През 1928 година в Дряново са заселени 24 гръцки семейства със 109 души – бежанци от Турция.[3][4]

Прекръстени с официален указ местности в община Дряново на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Корилово[13] Κορίλοβον[14] Ипсома Аделфон Захаропулу 'Υψωμα Αδελφών Ζαχαροπούλου[14] връх в Боздаг на Ю от Дряново (623,8 m)[13]
Дабладжик[13] Νταμπλατζιόκ Игрон Рема 'Υγρὸν Ρέμα[14] реката на Дряново, приток на Драматица[13]
Калут[13] Καλούτ Ливадия Λιβάδια[14] реката на ЮЗ от Дряново, приток на Драматица[13]
Куси[13] Κούσι Спургитис Σπουργίτης[14] връх в Боздаг на СЗ от Дряново (730,8 m)[13]
Кемер[13] Κεμέρι Крипсонес Κρυψώνες[14] местност в Боздаг на С от Дряново[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 612[4] 661[4] 676[4] 707[4] 676[4] 718[4] 647[4] 670[4] 710[4] 781 785

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дряново
  • Димитър Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[15]
  • Кръсто Илиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, Втора рота на Шеста охридска дружина[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 159. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 119.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  9. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  13. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.