Дублет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дублет (от френски doublet от double - двоен) в езикознанието се нарича всяка от двете (или повече) разновидности (варианти) на дадена езикова единица. Най-често се говори за

  • акцентни дублети - фонетични варианти на една и съща дума, различаващи се по място на ударението (вѝно и вино̀, ра̀ботя и рабо̀тя).

Съществуват още:

  • фонетични дублети - различаващи се по един звук или група от звукове (обеца и обица, шепна и шъпна);
  • акцентно-фонетични - при тях преместването на ударението влече и промяна на звук (о̀тред и отря̀д, о̀бред и обря̀д);
  • морфологични - разликите идват от окончанията, свързани с формите за род и число (от тел - телта и телът, от поле - полета и поля);
  • словообразувателни - получени от различни наставки с еднакъв смисъл (граматичен и граматически, електричен и електрически, специализиране и специализация, използвам и използувам, геоложки и геологичен и геологически);
  • етимологични - те имат един и същи корен, но са били възприети в езика, идвайки по различни пътища (Йоан и Иван, Теодор и Тодор, Йерусалим и Ерусалим).

Дублетността е нормално, естествено явление във всеки език. В много случаи дублетните форми са напълно равностойни помежду си, но твърде често в нормите на езика и речта (напр. в Нов правописен речник на българския език) се отразява тяхната функционална или стилистична неравнозначност. Така е например при акцентните дублетни форми за мин. св. време на глаголите от І и II спрежение от типа пѝсах и писа̀х, при които вариантите с ударение върху окончанието се допускат, но не се препоръчват.

Понякога обществото с избирателното си отношение, с предпочитанието, което дава на една или друга дублетна форма, може косвено да влияе на езиковата система. Един пример. В системата на числителните имена от 11 до 20 и кръглите десетици устната практика отдавна е била преминала към съкратен изговорен вариант: единадесет - единайсет; двадесет - двайсет. Тази дублетна форма дълго време е била пренебрегвана от речниците, но с течение на времето и под напора на обществената практика и двата вида форми са били включени в правописните ръководства, макар и с указание за препоръка — препоръчителна става кратката форма като масово разпространена и неутрална, докато дългата вече възприема характер на по-официална, по-тържествена. Третата дублетна форма обаче (със съкращаване на крайната съгласна - едина̀йсе, два̀йсе) не се възприема от книжовната норма, макар че е широко разпространена.

Подобен е случаят при глаголите с неударена наставка -увам (от типа чу̀вствувам), при които вече се препоръчва съкратеният изговорен вариант (чувствам).

Източници[редактиране | edit source]

  • 101 въпроса за дублетите в българския език, С. 1999, ДИ „Д-р Петър Берон”, София
  • Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, "Атлантис КЛ"