Дубравка Угрешич
| Дубравка Угрешич | |
 хърватска писателка |
|
| Родена | 27 март 1949 Кутина, Югославия |
|---|---|
| Професия | литературен изследовател, писател, преводач |
| Жанр | романи, есета |
| Направление | постмодернизъм |
Дубравка Угрешич (на хърватски: Dubravka Ugrešić) е известна хърватска писателка, която живее в Холандия.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Дубравка Угрешич е родена в Кутина през 1949 г. в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия, сега в Хърватия, като баща й е хърватин, а майка й българка, родена в Бургас. До започването на войната в Хърватия в началото на 90-те години Дубравка Угрешич работи в Института по теория на литературата в Загреб, а основните й научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните й преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза "Шамар в ръката" (1988).
„Щефица Цвек в лапите на живота“ ("Štefica Cvek u raljama života", 1981) — иронична постмодернистична проза, свободно заиграваща се с клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура — е първият й писан преди емиграцията роман, който й донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който й донася голямо признание е "Форсиране на романа река", за който е отличена с НИН-ова награда през 1988 година.
След пламването на югославските войни през 1991 г. се опитва да заеме неутрална позиция между сърбите и хърватите, което не се приема от много от хърватските ѝ сънародници. Дори есеистът и романист Антун Шолян, литературна фигура, позната със сдържаността си относно етническите спорове, но същевременно и с близостта си до управляващите кръгове, реагира отрицателно на нагласата на Угрешич в статията "Хърватски феминистки изнасилват Хърватия". В ситуацията на все по-невъзможен диалог в една разпадаща се държава през 1993 г. Угрешич предпочита да избере доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета "Култура на лъжата": "На писателите - ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие - им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки". (Превод: Жела Георгиева, ИК "СТИГМАТИ", 1999 г.)
Угрешич живее в Амстердам. Първата ѝ публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание в ранните 90 години на миналия век е през 2004 г. (по време на представянето на романа ѝ „Министерството на болката“). Угрешич редовно посещава Хърватия, но не е изявила намерение да живее и работи там.
[редактиране] Книги
- Малък пламък (за деца, 1971)
- Филип и щастието (за деца, 1976)
- Поза за проза (1978)
- Щефица Цвек в лапите на живота (1981)
- Животът е приказка (1983)
- Домашни духове (за деца, 1988)
- Форсиране на романа-река (1988)
- Американски речник (1993)
- Културата на лъжата — антиполитически есета (1995)
- Музеят на безусловната капитулация (1998)
- Четенето забранено (2001)
- Министерството на болката (2004)
- Няма никой вкъщи (2007)
- Баба Яга снесе яйце (2008)
На български език са публикувани осем нейни романа и есеистични книги, както и интервюта и откъси от книгите й в редица периодични издания.
[редактиране] Награди
Угрешич има много награди и международно признание за творбите си.
В бившата Югославия тя получава наградите „Джалски“, „Меша Селимович“, наградата „НИН“ и наградата на Загреб.
Отличена е също с:
- Европейската награда за есе
- Наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“
- Швейцарската европейска награда „Шарл Вейон“ за най-добра есеистична книга (1996) (за „Културата на лъжата“)
- Австрийската държавна награда за европейска литература
- Холандската награда на съпротивата (1997)
- Немската награда на „Зюдвест Функ“ (1998)
- Литературната награда „Ферония“ на италианския град Фиано
