Дубравка Угрешич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дубравка Угрешич
Dubravka Ugresic 2006.jpg
хърватска писателка
Родена 27 март 1949
Кутина, Югославия
Професия литературен изследовател, писател, преводач
Жанр романи, есета
Направление постмодернизъм

Дубравка Угрешич (на хърватски: Dubravka Ugrešić) е известна хърватска писателка, която живее в Нидерландия.

Биография[редактиране | edit source]

Дубравка Угрешич е родена в Кутина през 1949 г. в Хърватия, Социалистическа федеративна република Югославия. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ - българка, родена в Бургас.

До започването на войната в Хърватия в началото на 1990-те год. Дубравка Угрешич работи в Института по теория на литературата в Загреб, а основните й научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните й преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза "Шамар в ръката" (1988).

„Щефица Цвек в лапите на живота“ ("Štefica Cvek u raljama života", 1981) — иронична постмодернистична проза, свободно заиграваща се с клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура — е първият й писан преди емиграцията роман, който й донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който й донася голямо признание е "Форсиране на романа река", за който е отличена с НИН-ова награда през 1988 година.

След пламването на югославските войни през 1991 г. се опитва да заеме неутрална позиция между сърбите и хърватите, което не се приема от много от хърватските ѝ сънародници. Дори есеистът и романист Антун Шолян, литературна фигура, позната със сдържаността си относно етническите спорове, но същевременно и с близостта си до управляващите кръгове, реагира отрицателно на нагласата на Угрешич в статията "Хърватски феминистки изнасилват Хърватия". В ситуацията на все по-невъзможен диалог в една разпадаща се държава през 1993 г. Угрешич предпочита да избере доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета "Култура на лъжата": "На писателите - ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие - им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки". (Превод: Жела Георгиева, ИК "СТИГМАТИ", 1999 г.)

Угрешич живее в Амстердам. Първата ѝ публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание в ранните 90 години на миналия век е през 2004 г. (по време на представянето на романа ѝ „Министерството на болката“). Угрешич редовно посещава Хърватия, но не е изявила намерение да живее и работи там.

Книги[редактиране | edit source]

  • Малък пламък (за деца, 1971)
  • Филип и щастието (за деца, 1976)
  • Поза за проза (1978)
  • Щефица Цвек в лапите на живота (1981)
  • Животът е приказка (1983)
  • Домашни духове (за деца, 1988)
  • Форсиране на романа-река (1988)
  • Американски речник (1993)
  • Културата на лъжата — антиполитически есета (1995)
  • Музеят на безусловната капитулация (1998)
  • Четенето забранено (2001)
  • Министерството на болката (2004)
  • Няма никой вкъщи (2007)
  • Баба Яга снесе яйце (2008)

На български език са публикувани осем нейни романа и есеистични книги, както и интервюта и откъси от книгите й в редица периодични издания.

Награди[редактиране | edit source]

Угрешич има много награди и международно признание за творбите си.

В бившата Югославия тя получава наградите „Джалски“, „Меша Селимович“, наградата „НИН“ и наградата на Загреб.

Отличена е също с:

Външни препратки[редактиране | edit source]