Дуло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дуло
Велика България, Волжска България, Първо Българско Царство
Информация
Страна България
Парентална династия няма
Титли Кан; Канасувиги; Княз
Основател Кубрат (първи известен)
Последен владетел Севар
Настоящ потомък няма
Основана неизвестна
Разпадане 753
Националност прабългари
Кадетски линии Арпади

Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен.

По-голямата част от изследователите приемат, че той е от гьоктюркски произход,[1][2][3] като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат,[4][5] а други търсят корените му по-назад в една от династиите на хунну - тугу.[6][7] Епосът Джагфар Тарихи, чиято достоверност е съмнителна,[8] твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели.[източник?] Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.[9] От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати — до днес сред казахите съществува рода "Дулу" (вж. Дулати), един от основните в района.

Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол.[10][11] Самият Именник твърди хунска връзка за прародителя, което не изключва тази с хунну.[12][13] По-късно Кубрат, член на династията, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна.[14] През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и разпръсват из Европа:[15] Батбаян (Волга), Котраг (Хазария), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия), а също и Алцек (Италия).

Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълка,[16][17] каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове - Кубрат.[18][19]

Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.[20]

Династия Дуло

Владетели на Дунавска България от рода Дуло:

Източници

  1. The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500–700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.
  2. The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.
  3. The Tale of the Prophet Isaiah, East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450-1450, Ivan Biliarsky, BRILL, 2013, ISBN 9004254382, p. 256-257.
  4. The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.
  5. Byzantium and Bulgaria, 775-831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.
  6. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1107067227, 9781107067226, p. 59.
  7. Multicultural China in the Early Middle Ages, Sanping Chen, University of Pennsylvania Press, 2012, ISBN 0812206282, p. 97
  8. Институт религии и политики, "Джагфар Тарихы". Как изобреталось булгарское самосознание. Журнал «Родина» № 8, 2007, с. 44-48.
  9. ."Прабългарите по Северното и Западното Черноморие", ст.н.с. Д. Димитров, изд."Г.Бакалов", Варна, 1987 г. стр. ?.
  10. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1107009065, p. 59.
  11. Byzantium and Bulgaria, 775-831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, p. 71.
  12. Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, p. 71.
  13. Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr. Reihe "Frühe Völker", Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3406489699, s. 437.
  14. The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, p. 284.
  15. http://www.promacedonia.org/en/sr/
  16. Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51-68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L,) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.
  17. Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 9545285419, стр. 103.
  18. Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет "Кл. Охридски", 1981 г. стр. 88.
  19. Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.
  20. Composite Gazetteer of Antarctica: Dulo Hill.