Дуло
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Дуло Велика България, Волжка България, България |
||||||||||||||||||||
|
Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. От тази династия са кан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек.
Произход[редактиране]
- Според т.нар. Именник на българските канове легендарните родоначалници на българите Авитохол и Ирник също принадлежат към рода Дуло. Някои изследователи приемат, че Ирник и Ернак, синът на Атила, са едно и също лице, а самият Атила е Авитохол, т.е родът Дуло произхожда от Атила.
- Джагфар Тарихи, епосът на волжките българи разказва, че името на рода Дуло идва от реката Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Интересно, че в долината на река Талас, която тече в Казахстан и Киргизстан са намерени некрополи от прабългарски тип, датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е. и характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация[1]. Може би това е митичната река Дулосу, дала името си на рода Дуло. В Южен Казахстан, — гради Шимкент (Шымкент), Тараз, Алмати, — до днес сред казахите съществува родът дулати, един от основните в района.
Династия Дуло[редактиране]
Владетели на Дунавска България от рода Дуло:
Библиография[редактиране]
- ↑ ."Прабългарите по Северното и Западното Черноморие", ст.н.с. Д. Димитров, изд."Г.Бакалов", Варна, 1987
|
|||||
