Дунавски лимес
| Дунавски лимес | |
|---|---|
| на лат.: Limes Danubii fluminis limes romano | |
|
 Римска кула в Тулн |
 Мизийският дунавски лимес | |
| Тип на обекта: | Имперски укрепен граничен район |
| Административна йерархия | |
| Държава: | Римска империя |
| Сектори: | Реция, Норик, Панония, Мизия |
| Данни | |
| Естествена граница: | река Дунав |
| Дължина: | 2852 км |
Под Дунавски лимес (от латински: limes, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята[1]. Той е основан от императорите Домициан и Траян.
Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия, до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.
Отбранителеният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав[2]. В Мизийския сектор по долното течение на Дунава са известни:
Cusum – днес Петроварадинска крепост- Сингидунум,
- Виминациум,
- Акве,
- Рациария,
- Нове,
- Ескус, дн. Гиген,
- Доросторум,
- Троезмис,
- Новиодунум,
Трикорнум, близо до гр. Белград,- Бонония близо до гр. Видин,
- Алмус, дн. Лом,
- Ятрус, при село Кривина на река Янтра, Русенско,
- Тримамиум, при село Мечка, Русенско,
- Сексагинта Приста, близо до гр. Русе,
- Трансмариска,
- Аксиополис,
- Халмира.
В някои от тях са разположени цели римски легиони, като крепостта Нове, където след победата на император Траян над даките е разположен VIII Августовски легион. През 271/272 година император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия, което довежда до укрепяване на Лимеса. По времето на императорите Юстиниан I и Маврикий Дунавският Лимес се възстановява и укрепва.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- България с най-много римски крепости по Дунава
- Р. Иванов. Дунавският лимес в карти на Абрахам Ортелий, в: Археология, 1992, кн. 1, 26 – 31.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Limes danubiano в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |