Дупки (химия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дупките са основните токоносители във веществата. Те представляват елементарни положителни заряди, които се образуват при свободното движение и напускане на електроните от кристалната решетка на веществата. Процесът се нарича термогенерация и се влияе от температурата. При среща с електрони дупките рекомбинират. Времето през, което съществуват се нарича време на живот. Броят на свободните електрони е равен на броя на дупките. Металите имат много на брой свободни електрони и поради това имат голяма проводимост и съответно се използват като добри проводници.

Ако неутрален атом получи дупка, то това означава, че има липсващ електрон в кристалната решетка и това го превръща в положителен. Поради тази причина се приема, че дупките имат положителен заряд обратно пропорционално на отрицателния на електроните.

Примери[редактиране | edit source]

  • Ако петият електрон на петвалентен примес напусне кристалната решетка се образува дупка и атома се превръща в положителен йон. Полупроводниците съставени от такива положителни йони имат електронна проводимост и се наричат N (negative - отрицателен) полупроводници, а примесите - донорни.
  • Ако дупката на тривалентен примес се запълни с електрон примесният атом се превръща в отрицателен йон. Полупроводниците съставени от такива отрицателни йони имат дупчеста проводимост и се наричат P (positive - положителен) полупроводници, а примесите - акцепторни.

Примесните полупроводници имат и двата типа токоносители. Преобладаващите се наричат основни, а другите - неосновни.

Вижте също[редактиране | edit source]