Дупяк
| Дупяк Δισπηλιό | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Николай“ | |
  Дупяк  Дупяк  Дупяк | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Пополе |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 1186 души (2001 г.) |
| Дупяк в Общомедия | |
Дýпяк (на гръцки: Δισπηλιό, Диспилио, катаревуса: Δισπηλιόν, Диспилион, до 1926 година Δουπιάκοι, Дупяки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 7 километра югоизточно от демовия център Костур (Кастория) на южния бряг на Костурското езеро на пътя от Костур за Хрупища (Аргос Орестико), в подножието на планината Диминик (Петрадес).
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на Дупяк идва от двете пещери (дупки), разположени до селото в Диминик.[2][3] Името Дупяк, Дупек идва от дупа, по-старата форма на дупка, + наставката -як, -ек. Името Дупяк, Дупек носи дол в землището на Свелинос, Сярско.[4]
В 1926 името е преведено на гръцки – Диспилион, буквално „две пещери“. Едната пещера е благоустроена и се нарича Духло (Ντούχλο, Ντούχλος). В селото има четири интересни моста с традиционна архитектура – Гьоле (Γκιολέ), Чешме (Τσεσμέ), Лакос (Λάκος) и Грановода (Γκρανοβόντα).[5] Чешмата в западния край на селото се казвала Крайна вода.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Неолит[редактиране | редактиране на кода]
В 1932 година по време на суха зима Костурското езеро се отдръпва и разкрива останки от значително праисторическо селище. Гръцки археолози под ръководството на Антониос Керамопулос започват разкопки на терена в 1935 година и откриват останки от сгради и лодки. Разкопките са спрени през 1940 година поради Итало-гръцката война, за да бъдат възобновени през 1965 година. В 1992 година нов екип начело с Георгиос Хурмузиадис, професор по праисторическа археология в Солунския университет, започва отново разкопките. Селището при Дупяк е било обитавано от края на Средния неолит (5600 – 5000 година пр.н.е.) до края на неолита (3000 г. пр.н.е.). Открити са керамика, дървени структурни елементи на сгради, семена, кости, фигурки, лични орнаменти, флейти (едни от най-старите в Европа) и най-важното – Дупяшката табличка, върху която има знаци, които може би са надпис.
Край Дупяк е изградена възстановка на праисторическото наколно селище.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Архангели“.[7]
В XV век в Дупяк са отбелязани поименно 31 глави на домакинства.[8] В османските данъчни регистри от средата на XV век Дубяк е споменато с 18 семейства на Никола, Стайо, Йован, Лука, Яно, Продан, Гюрко, Сирак, Димо, Мануел, Димо, Папас, Яно, Богоя, Настек, Койо, Коста и Димос, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1818 акчета.[9]
В XIX век Дупяк е голямо чисто българско село. В началото на века Франсоа Пуквил, френският консул при Али паша Янински, пише за Дупяк:
| „ | Спряхме се в Пякос или Дупяри, село до Костурското езеро. Дотам пътувах като в позната страна, защото можех да разговарям с хората и да общувам с тях, но тук положението се промени. Навлязох в област с българи и трябваше да използвам няколкото славянски думи, които бях научил при престоя си в Рагуза.[10] | “ |
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тупяк (Toupiak) живеят 600 гърци.[11] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Дупяк (Doupiak) е посочено като село с 50 домакинства със 152 жители българи.[12] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дупяк:
| „ | В края му [на Костурския дервент] е разположено българското село Дуптан; то някога е представлявало два бегови чифлика, които впоследствие опустяват и сега в него има не повече от 7 къщи, 12 семейни двойки и 21 нуфузи. Жителите се занимават със земеделие, риболовство, плетене на рогозки и отчасти със занаяти. Тук има една църква с двама свещеници и един хан. Почвата на това село е плодородна, на нея добре се развиват житни и други растения; има обилие от вода.[13] | “ |
Църквите „Свети Николай“ – енорийски храм на селото, и „Възнесение Господне“ са от XIX век.[14]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дупяк има 480 жители българи.[15]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дупяк е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[16]
В началото на XX век Дупяк е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дупяк има 640 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[17]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко – 300 жители, тъй като е патриаршистко.[18] Според Георги Константинов Бистрицки Дупяк преди Балканската война има 50 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[19]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 1/2 ч. на запад от Костур, до брега на Костурското езеро, е разположено с. Дупяк, с население тоже българско и още други околни села, също такива.[20] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дупякъ е обозначено като българско селище.[21]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дупяк (Дупjак) има 50 къщи славяни християни.[22] През 20-те години на XX век в Дупяк са заселени малък брой гърци бежанци от Турция. В 1928 година е регистриран само 1 бежанец. Поради близостта си до Костур през Втората световна и Гражданската война селото не пострадва много и тук намират убежище бежанци от околните села.[23]
Жителите традиционно произвеждат жито и боб.[23]
В 1953 година на мястото на по-малка стара църква е построена църквата „Свети Атанасий“.[14]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 252[23] | 219[23] | 264[23] | 257[23] | 431[23] | 377[23] | 391[23] | 747[23] | 1011[23] | 1086 | 976 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Свързани с Дупяк
Никифор Папасидерис (1886 – 1958), гръцки духовник, патриаршески йеродякон, костурски митрополит, чийто баща е от Дупяк
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ντούχλος - Δισπηλιό // Cyberότσαρκα - Τα μυστικά του τόπου μας. Посетен на 15 октомври 2016.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 448.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
- ↑ Η Καστοριά // Hotel Nostos. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 15 октомври 2016.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 28.
- ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163. (на гръцки)
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 84.
- ↑ Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v. III, 364.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141. (на руски)
- ↑ а б Ιεροί Ναοί-Εξωκκλήσια // Εκπολιτιστικός Σύλλογος Δισπηλιού Καστοριάς. Посетен на 14 октомври 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dispilio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
