Дурс Грюнбайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дурс Грюнбайн
(Durs Grünbein)
Max-beckmann-preis-2010-durs-gruenbein-ffm-002.jpg
Дурс Грюнбайн при получаването на наградата „Макс Бекман" (2010)
Роден: 9 октомври 1962 г.
(на 52 г.)
Дрезден, Германска демократична република

Дурс Грюнбайн (на немски: Durs Grünbein) е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Дрезден. Закратко изучава театрознание в Берлин и сътрудничи на различни списания.

Творчески път[редактиране | edit source]

Първата стихосбирка на Дурс Грюнбайн, която излиза още докато съществува ГДР, е „Сива зона сутрин“ (1988). След падането на Берлинската стена и обединението на Германия през 1990 г. поетът предприема редица пътувания из Европа, Югоизточна Азия и САЩ. Поканен е като гост-лектор в катедрата по германистика на Нюйоркския университет, а също във Вила Орора в Лос Анджелис. Публикува още стихосбирките „Лекция за основата на черепа“ (1991), „Гънки и клопки“ (1994), „На скъпите покойници. 33 епитафии“ (1994), „От лошата страна“ (1994), „След сатирите“ (1999), „Ухото в часовника“ (2001), „Обяснена нощ“ (2002), епоса в стихове „За снега или Декарт в Германия“ (2003), „Порцелан. Поема за гибелта на моя град“ (2005), „Мизантропът в Капри“ [1] (2005) и „Стихотворения I-III“ (2006). Негови творби са преведени на английски, френски, испански, италиански, руски, японски и др. Поетът се установява да живее в Берлин.

Признание[редактиране | edit source]

Изглед от Дрезден

За творчеството си Дурс Грюнбайн получава редица литературни награди и отличия, между които „Николас Борн“ (1993), Петер Хухел (1995), престижната награда Георг Бюхнер (1995), „Литературната награда на град Марбург“ (2000), „Premio Nonino" (2000), Фридрих Ницше на провинция Саксония-Анхалт (2004), наградата Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург (2005), „Берлинската литературна награда“ (2006), наградата „Макс Бекман“ (2010).

Грюнбайн е член на Берлинската академия на изкуствата, на Академията за език и поезия, на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и на Саксонската академия на изкуствата.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Grauzone morgens, Gedichte, 1988
  • Schädelbasislektion, Gedichte, 1991
  • Falten und Fallen, Gedichte, 1994
  • Den Teuren Toten. 33 Epitaphe, Gedichte, 1994
  • Von der üblen Seite. Gedichte 1988-1991, 1994
  • Die Schweizer Korrektur, 1995
  • Den Körper zerbrechen, Rede zur Entgegennahme des Georg-Büchner-Preises, 1995
  • Galilei vermißt Dantes Hölle und bleibt an den Maßen hängen. Aufsätze 1989-1995, 1996
  • Nach den Satiren, Gedichte, 1999
  • Gehirn und Denken. Kosmos im Kopf, 2000
  • Das Ohr in der Uhr. Gedichte aus 13 Jahren, 1 CD — Gelesen vom Autor, 2001
  • Reise, Toter, Hörspiel, 2001
„Картезианският гмурец“
(2008)
  • Das erste Jahr. Berliner Aufzeichnungen, 2001
  • Erklärte Nacht, Gedichte, 2002
  • Una Storia Vera, Ein Kinderalbum in Versen, 2002
  • Warum schriftlos leben, Aufsätze, 2003
  • Vom Schnee oder Descartes in Deutschland, 2003
  • An Seneca. Postskriptum, 2004
  • Von ganzem Herzen, 2004
  • Berenice, Libretto nach Berenice von Edgar Allan Poe, 2004
  • Antike Dispositionen, Aufsätze, 2005
  • Porzellan. Poem vom Untergang meiner Stadt, Gedichte, 2005
  • Der Misanthrop auf Capri, Historien u. Gedichte, 2005
  • Gedichte, Bücher I-III, 2006
  • Gedicht und Geheimnis. Aufsätze 1990-2006, 2007
  • Strophen für übermorgen, Gedichte, 2007
  • Liebesgedichte, 2008
  • Der cartesische Taucher. Drei Meditationen, 2008
  • Lob des Taifuns. Reisetagebücher in Haikus, 2008
  • Die Bars von Atlantis, Essay, 2009
  • Vom Stellenwert der Worte. Frankfurter Poetikvorlesung 2009, 2010
  • Aroma, Ein römisches Zeichenbuch, 2010
  • Koloß im Nebel, Gedichte, 2012
  • Verabredungen, Gespräche und Gegensätze über Jahrzehnte (mit Aris Fioretos), 2014

Литература[редактиране | edit source]

  • Durs Grünbein. München: Edition Text + Kritik, 2002
  • Berg F. Das Gedicht und das Nichts: über Anthropologie und Geschichte im Werk Durs Grünbeins. Würzburg: Königshausen und Neumann, 2006
  • Bremer K., Lampart F., Wesche J. Schreiben am Schnittpunkt: Poesie und Wissen bei Durs Grünbein. Freiburg/Breisgau: Rombach, 2007
  • Michael Eskin: „Tauchen mit Descartes. Gespräch mit Durs Grünbein“. In: Sinn und Form, 3/2011, S. 389-402

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението „Мизантропът в Капри“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]