Дурутово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дурутово.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияДурутово
Προάστιο
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Дурутово
Дурутово на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Дурутово
Дурутово на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°28′59.88″ с. ш. 21°43′00.12″ и. д. / 40.4833, 21.7167
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 536 (2001)
Надм. височина 634 m
Пощ. код 50200
Тел. код +30 24630

Дурутово или Дорутово (на гръцки: Προάστιο, Проастио, катаревуса: Προάστειον, Проастион, до 1927 година Δουρουτλάρ, Дурутлар,[1] на турски: Durutlar, Дурутлар) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 536 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 4 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида) и на практика е квартал на града, до който има градски транспорт. С Дурутово се е сляло и предградието Палия Амбелия (Παλιά Αμπέλια), което има 327 жители (2001).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Дурутово е село в Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дурутово (Douroutovo) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 180 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дорутово (Дургутлеръ) има 165 жители българи и 150 жители турци.[3]

В началото на 20 век цялото християнско население на Дурутово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурутово има 256 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Дуратлар живеят 125 гърци и 1 150 турци.[5]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[6]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата. През 20-те години турското население на Дурутово се изселва в Турция и в селото са настанени 225 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 56 семейства и 226 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Проастион, в превод предградие.[8]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дурутово живеят 60 „чуждогласни“ семейства и 40 бежански.[9]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 367 души
  • 1920 - 394 души
  • 1928 - 495 души
  • 1940 - 662 души
  • 1961 - 750 души
  • 1971 - 702 души
  • 1961 - 1221 души
  • 1971 - 829 души

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δουρουτλάρ - Προάστειον
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.96-97.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.270.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  5. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.