Дурутово
Вижте пояснителната страница за други значения на Дурутово.
  ДурутовоΠροάστιο |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Дурутово
Дурутово на картата на Гърция
|
|
 Дурутово
Дурутово на картата на дем Еордея и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Население | 536 (2001) |
| Надм. височина | 634 m |
| Пощ. код | 50200 |
| Тел. код | +30 24630 |
Дурутово или Дорутово (на гръцки: Προάστιο, Проастио, катаревуса: Προάστειον, Проастион, до 1927 година Δουρουτλάρ, Дурутлар,[1] на турски: Durutlar, Дурутлар) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 536 жители.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено на 4 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида) и на практика е квартал на града, до който има градски транспорт. С Дурутово се е сляло и предградието Палия Амбелия (Παλιά Αμπέλια), което има 327 жители (2001).
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
В края на 19 век Дурутово е село в Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дурутово (Douroutovo) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 180 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дорутово (Дургутлеръ) има 165 жители българи и 150 жители турци.[3]
В началото на 20 век цялото християнско население на Дурутово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурутово има 256 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
Според гръцка статистика от 1904 година в Дуратлар живеят 125 гърци и 1 150 турци.[5]
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[6] | “ |
В Гърция [редактиране]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата. През 20-те години турското население на Дурутово се изселва в Турция и в селото са настанени 225 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 56 семейства и 226 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Проастион, в превод предградие.[8]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дурутово живеят 60 „чуждогласни“ семейства и 40 бежански.[9]
Преброявания [редактиране]
- 1913 - 367 души
- 1920 - 394 души
- 1928 - 495 души
- 1940 - 662 души
- 1961 - 750 души
- 1971 - 702 души
- 1961 - 1221 души
- 1971 - 829 души
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) История на Дурутово
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри
Бележки [редактиране]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δουρουτλάρ - Προάστειον
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.96-97.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.270.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
|
|||||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
