Дуумвир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дуумвири или Дуовири (Duumvir, Duumviri; Duoviri) (на латински: duumvir, „един от двамата мъже“; оригинално в мн. ч. duoviri „двамата мъже“) e понятие за различни видове държавна служба от двама мъже в Древен Рим. Служителят от тази колегия е наричан Дуовир или Дуумвир. Дуовири е по-старата форма. По време на империята се наричат дуумвири (Duumviri).

По време на Римската република са предпочитани колегии от двама служители, но има и колегии като Tresviri, Децемвири (Decemviri) или Квиндецимвири (Quindecimviri).

Duoviri на град Рим:[редактиране | edit source]

  • Duoviri perduellionis. Колегия за преследване на държавна измяна, Perduellio
  • Duoviri sacris faciundis. Отговорни за Сибилските книги. През 367 пр.н.е. са сменени от Decemviri
  • Duoviri agris dandis assignandis. Служители за даването на земя.
  • Duoviri navales. Отговарящи за обнарудването и ръководенето на флотата.
  • Duoviri aedi dedicandae, faciundae, locandae. Служители за освещаване, строеж, обнарудване на един храм.
  • Duoviri viis purgandis. Служители за чистенето на улиците.
  • Duoviri aquae perducendae. Служители за водоснабдяването.

Duoviri на гражданските колонии и муниципиумите:[редактиране | edit source]

От 4 век пр.н.е. Duoviri са управляващите служители на римското право на една римска колония или муниципиум, ако не е поставен префект или градски комисар. Те са като копие на римския консулат. Служат като duumviri iure dicundo и изпълняват правосъдието на ниша степен, заверяват документи. Те свикват народното събрание, провеждат различни избори. Избирани са от кръга на декурионите за една година и по-старият има предимство. Тази служба съществува до 5 век сл.н.е.

Литература[редактиране | edit source]

  • Heinrich Otto Fiebiger, Wilhelm Liebenam: Duoviri. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band V,2, Stuttgart 1905, Sp. 1798–1842.
  • Wolfgang Waldstein: Duoviri. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 2, Stuttgart 1967, Sp. 176–178.
  • Christian Gizewski: Duoviri, Duumviri. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 3, Metzler, Stuttgart 1997, ISBN 3-476-01473-8, Sp. 843–845.