Дуф
| Дуф Дуф | |
| — село — | |
 | |
  Дуф | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 1075 m |
| Население | 39 души (2002) |
| Пощенски код | 1231 |
| Дуф в Общомедия | |
Дуф или книжовно Дух (на македонска литературна норма: Дуф; на албански: Dufi, Дуфи) е село в Северна Македония, разположено високо в южните поли на Ничпурската планина.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, където традиционно се води и административно, но в културно отношение е част от Горна Река и днес административно се води към община Маврово и Ростуше.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото е осветена през 1874 година от управляващия Скопската епархия Кирил Скопски.[1]
В XIX век Дуф е разделено в конфесионално отношение албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Духъ. — Българитѣ въ Духъ говорятъ арнаутски и само възрастнитѣ знаятъ български.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дух има 860 жители арнаути християни и 270 арнаути мохамедани.[3] Кънчов смята, че населението на Дух е от българско потекло, тъй като е двуезично.[4]
В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 52 ученици, от които 12 ученички и 40 ученици с 1 учител.[5]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие половината от 133 къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[6] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 116 сръбски патриаршистки къщи.[7]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Дух се състои от 200 българи екзархисти и 600 българи патриаршисти сърбомани и в селото има българско и две сръбски училища.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дуф са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Афанасий Селишчев пише за Дуф в 1931 година:
| „ | Албанско по език, но не и по етническо съзнание е станало в последните 30 – 40 години южногорноположкото село Дуф. Много думи от предишния български език влизат в употреба в новата реч – албанската. Някои хора знаят и предишни, бъларски песни. Явно Дуф е протекъл същия процес на албанизация като в селата в Горна Река, с чиито жители населението на Дуф е в близки взаимоотношения.[10] | “ |
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Дуф е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 130 къщи с 587 жители българи и албанци.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 |
| албанци | 37 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дуф
Александър Арсов, македоно-одрински опълченец, работник, грамотен, 28-годишен, Нестроева рота на Девета велешка дружина[13]- Илия Трифонов Вочевски (1849 – 9 март 1898), български свещеник и родолюбец деец на ранното Българско възраждане в Македония, убит
Невзат Бейта (1961 – ), политик от Северна Македония- Търпе Зафиров Йосифов (1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, загинал при Шаркьой на 26 януари 1913 година[14]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Божовић, Григорије. Село Дуф, в сборника: „Чудесни кутови", Београд, 1930, стр. 21—27.
- Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чилингиров, Ст. Документи за Скопската и Нишката Епархия, Македонски преглед, год. XII, 1940, № 2, с. 95.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Селищев, Афанасий. Славянское население Албании, София, 1931, стр. 22.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.
| |||||||||||
