Душата на човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Душата на човека
АвторЕрих Фром
Създаден1964 г.

Издателство в БългарияКибеа“ (2000)
ISBNISBN 954-474-191-7

Душата на човека и нейната способност за добро и зло (на английски: The Heart of Man, its genius for good and evil) е книга от 1964 г. на немския психоаналитик Ерих Фром. Оригиналното заглавие се превежда като „Сърцето на човека“. На български език е издадена за първи път през 2000 г. от издателство Кибеа. В тази книга авторът за първи път разглежда детайлно некрофилията, превърнала се по-късно в обект на по-сериозно изследване в „Анатомия на човешката деструктивност“. За некрофилния характер Фром казва: „Аз разглеждам некрофилния характер като злокачествана форма на онази характерова структура, „доброкачествената“ форма на която е описаният от Фройд „анален характер“.[1]" Също така авторът разглежда три ориентации, които в крайната си злокачествена форма образуват „синдром на упадъка“: некрофилия, нарцисизъм и симбиотична привързаност (към майката и нейните еквиваленти като земята, кръвта, държавата). За синдрома на упадъка Фром казва: Този синдром е квинтесенцията на злото; и същевременно, той е най-тежката патология, в която се коренят ужасната разрушителност и безчовечността"[1].

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  • Предисловие
  • Човекът – вълк или овца
  • Различни форми на насилието
  • Любов към смъртта и любов към живота
  • Индивидуален и обществен нарцисизъм
  • Инцестни връзки
  • Свобода, детерминизъм, алтернативизъм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ерих Фром, Душата на човека, изд. Кибеа, 2000, стр. 34, 55

Издания на книгата[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерих Фром, Душата на човека, изд. Кибеа, 2000, ISBN 954-474-191-7
  • Ерих Фром, Сърцето на човека, изд. Захарий Стоянов, 2013, ISBN 978-954-09-0812-0