Дхармакая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа
Изначалния Буда Самантабхадра представящ Дхармакая

Дхармакая (санскрит: धर्म काय; пали: धम्म कय, лит. "тяло на истината" и "тяло на реалността") е едно от трите (Трикая) тела на Буда в ученията на Ваджраяна и Махаяна. Дхармакая представлява непроявеният, "невъобразим" (санскрит: ачинтя) аспект на Буда, от който будите възникват и в който се връщат обратно след своето разтваряне. Историческите буди са проявления на дхармакая наречени Нирманакая. Един будистки учен пише: "тялото на самата реалност, без определение, без ограничаваща форма, където с Буда се отъждествява с духовно заредената природа на всичко което е."[1]

Дармакая движението в Тайланд и Татхатагарбха сутрите на древна Индия представят Дхармакая като самата същност на Буда, представена от всички същества.[2]

Етимология[редактиране | edit source]

На тибетски: 'чос ску[3]. "Чо" (на тибетски) се превежда като "дхарма" (на санскрит). "Ку" има няколко значения: "тяло, форма, изображение, телесна форма, фигура".[4] Тхондруп и Талбот го превеждат като "върховно тяло"[5]. В ключова съвместна преводаческа работа през 2005г. върху Нийнгмапа, който е първия пълен превод на Бардо Тьодол от английски на тибетски език и в нея този технически термин се превежда на английски като "Буда-тялото на реалността"[6].

Произход и развитие[редактиране | edit source]

Палийски канон[редактиране | edit source]

В Палийския канон Буда казва на Васетха, че Татхагата (Буда) е Дхаммакая, "Тялото на истината" или "Превъплъщението на истината както и Дхармабхута "Дошлия-истинно" т.е. "Този, който се е превърнал в истина". Четем:

"Този, чиято вяра в Татхагата е трайна, е вкоренена, е установена, е солидна, е непоколебима от който и да е брамин, дева или мара или брахма или от никой в света, може наистина да каже: "Аз наистина съм син на Благословения Господ, роден от неговите уста, роден от Дхамма, създаден от Дхамма и нает от Дхамма. Защо е така? Защото Васетха това обозначава кой е Татхагата: Това е тялото на Дхамма, това е тялото на Брахма" или "Станалия Дхамма" това е "Осъществения Брахма"[7].

По времето на Буда огромно почитание му е било давано. Развила се митология засягаща физическите характеристики на вселенските буди.

След постигането на паранирвана от Буда било направено разграничение между физическото тяло на будите - рупакая и техния Дхармакая аспект. Както буда казва на Викали, че той е живия пример на 'истината' на Дхарма. Без тази форма за обвързване, последователите на Буда можели да го свързват единствено с неговия Дхармакая аспект.

Доктрината Трикая[редактиране | edit source]

Доктрината Трикая (на санскрит буквално "три тела" или "трите личности") е будистко учение за природата на реалността и проявленията на Буда.

Доктрината Дхармакая за първи път е изложена в Ащасахашрика праджня-парамита сутра(en.:The Perfection of Insight In Eight Thousand Verses) създадена през 1 в. пр.Хр

Около 300г.сл.н.е. школата Йогачара систематизирала широко разпространените идеи за буда-природата в Трикая или доктрината за трите тела. Според тази доктрина буда-природата има три аспекта[8]:

  1. Нирманакая или Тяло на преобразуването
  2. Самбхогакая или Тялото на Радостта
  3. Дхармакая или Дхарма-тялото

Качества[редактиране | edit source]

Дхармакая има Осем специални качества:

  1. Равнопоставеност: всички Буди са равни, тъй като няма никаква разлика по отношение на Дхармакая.
  2. Дълбина: тъй като Дхармакая е свободна от умствени спекулации и е трудна за постигане.
  3. Постоянство: тъй като е несъставна, тя е свободна от трите времена (минало, настояще и бъдеще), свободна е от възникване, пребиваване и прекратяване.
  4. Единство: тъй като областта на Дхармакая и мъдростта са неразделими, то тя е единна.
  5. Истинност: тъй като тя е безпогрешна и се намира отвъд крайностите на съществуването и несъществуването.
  6. Чистота: тъй като е свободна от замърсяванията на трите воала на ума (кармичния воал, смущаващите чувства и погрешните възгледи).
  7. Тя е ясна светлина, тъй като неумозрително се фокусира върху неумозрителната таковост.
  8. Връзка със Самбогакая: тъй като е свързана със съвършена наслада, тя е основа за Самбогакая - тялото на радостта.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dr. Reginald Ray, Secret of the Vajra World, Shambhala, Boston, 2001, p. 13
  2. http://www.amazon.com/Pointing-Dharmakaya-Khenchen-Thrangu-Rinpoche/dp/1559392037
  3. http://rywiki.tsadra.org/index.php/chos_sku
  4. http://rywiki.tsadra.org/index.php/sku
  5. Thondup, Tulku & Harold Talbott (Editor)(1996, 2002). Masters of Meditation and Miracles: Lives of the Great Buddhist Masters of India and Tibet. Boston, Massachusetts, USA: Shambhala, South Asia Editions. ISBN 1-57062-113-6 (alk. paper); ISBN 1-56957-134-1. p.48
  6. Padmasambhava (composed), Karma Linga (revealed), Gyurme Dorje (translated), Graham Coleman (Editor) and Thupten Jinpa (Associate) (2006). The Tibetan Book of the Dead: The Great Liberation by Hearing in the Intermediate States. London, England: Penguin Books Ltd. ISBN 978-0-14-045529-8. p.452
  7. Digha Nikaya III.84, Maurice Walshe, The Long Discourses of the Buddha, (Boston, MA: Wisdom Publications, 1995) 409
  8. Snelling, John (1987), The Buddhist handbook. A Complete Guide to Buddhist Teaching and Practice, London: Century Paperbacks

Литература[редактиране | edit source]