Дъга (строителство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мост със стоманена дъгова конструкция над река Ниагара

Дъгата е конструктивен елемент с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре крива, най-често лежаща във вертикална равнина. Дъгите, оформящи врати, прозорци и други отвори в стени, както и самостоятелно разположените дъгови декоративни съоръжения, често се наричат арки. Конструкциите, които имат подобна на дъгите форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат сводове.

Дъговите конструкции, както и сводовете и куполите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни опънни напрежения. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със зидани конструкции. По тази причина до появата на стоманобетона и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.

Геометрични форми[редактиране | edit source]

Corbelledarch.png Arco maya.jpg
Лъжлива дъга
Макар да не е същинска дъга, тази конструкция е исторически предшественик на дъгите. Тя дава възможност за преодоляване на малко по-големи отвори с помощта на зидария.

На снимката: Лъжлив свод от майския град Ушмал, Мексико.

Coupe.egout.hotel.Tremoille.Paris.png
Триъгълна дъга
Състои се от два прави елемента, поставени под наклон и подпряни един в друг. Макар елементите да са прави, от гледна точка на механиката конструкцията има свойствата на дъга.
Arco peraltado.png Aachen-cathedral-inside.jpg
Полукръгла дъга
Има формата на половин окръжност, като основата на двата ѝ края са разположени на хоризонтална права, а височината е два пъти по-малка от отвора. Поради своята простота и ефективност, тази форма е най-широко използвана в зиданите конструкции. Тя е усъвършенствана от римляните, а по-късно е характерна и за романската архитектура.

На снимката: Полукръгли дъги в Аахенската капела, Германия.

Segmentbåge.png Pons Fabricius crop.jpg
Сегментна дъга
Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-малка от половината дължина на окръжността. В сравнение с полукръглата дъга има по-малка височина, поради което и хоризонталните опорни реакции са по-големи. По тази причина се използва по-често при мостове, където обикновено е по-лесно хоризонталните реакции да бъдат поети от основата и при които по-малката височина в много случаи е предимство.

На снимката: Сегменти дъги на Мост на Фабриций в Рим, Италия.

Arco-herradura.gif El door in tunisia06.JPG
Мавританска дъга
Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-голяма от половината дължина на окръжността. Долната част на дъгата няма конструктивна функция, а служи за чисто декоративни цели. Тази форма, наричана също подковообразна дъга, е характерна за ислямската архитектура, най-вече в Западното Средиземноморие.

На снимката: Мавританска арка над врата в Тунис.

Spetsbåge.png Saint-Denis - Basilique -2.JPG
Островърха дъга
Съставена е от два сегмента от окръжности, чиито центрове са разположени на нивото на основата, а в горната си част се събират под ъгъл. В сравнение с полукръглата арка има по-голямо отношение на височината към отвора. Тази форма е характерна за готическата архитектура, където базираните на островърхи дъги сводове и прозорци с голяма височина създават визуални асоциации за стремеж към божественото.

На снимката: Островърхи дъги в покривната конструкция и прозорците на базиликата „Сен Дени“, Франция.

Korgbåge.png AltstadtBludenz15.jpg
Трицентрова дъга
Състои се от три сегмента от окръжности, които имат три различни центъра, като долните два имат по-малък радиус.

На снимката: Трицентрова арка над входа на сграда в Блуденц, Австрия.

Tudorbåge.png Gloucester Cathedral Front.jpg
Четирицентрова дъга
Състои се от четири сегмента от окръжности. Долните два са подобни на тези при островърхата арка, с центрове, разположени на нивото на основата, но с много по-малък радиус. Горните два сегмента имат значително по-голям радиус, а центровете им се намират под нивото на основата, като за разлика от трицентровата дъга има връх. Характерна е за английската архитектура от времето на Тюдорите и понякога е наричана тюдорова дъга, английска островърха дъга или норманска дъга, както и за ислямската архитектура, особено в областите с персийско влияние.

На снимката: Четирицентрови дъги на челната фасада на Глостърската катедрала, Англия.

Trepassbåge.png Bremen Center 10 cropped.JPG
Трилистна дъга
Подобна е на трицентровата дъга, но кръговите сегменти нямат обща допирателна в точките на свързване, а образуват върхове, насочени към отвора на дъгата. Тази форма се използва често в готическата архитектура.

На снимката: Трилистна дъга над врата на църквата „Света Богородица“ в Бремен, Германия.

L-Mauerbogen1.png Scheitrechter Bogen.jpg
Плоска дъга
Макар че не е същинска дъга, конструкцията има механика на ниска сегментна дъга. Обикновено се изпълнява от зидария, като фугите на елементите имат характерно радиално разположение, напречно на натисковите линии в гредата. Използва се при сравнително малки отвори, често над врати и прозорци или като допълнителна облекчителна конструкция над такива отвори.

На снимката: Облекчителна плоска дъга над отвор в сграда в античния град Перге, Турция.

Parabelbåge.png HarlemRiverBridges.jpg
Параболична дъга
Има форма на парабола, която от механична гледна точка е оптимална за поемането на равномерно разпределен върху хоризонталната проекция гравитационен товар. Използва се най-често в конструкциите на мостове.

На снимката: Три параболични дъгови моста в Ню Йорк, САЩ.

Ellipsbåge.png
Елиптична дъга
Има форма на елипса. Използва се сравнително рядко.

На снимката: Три параболични дъгови моста в Ню Йорк, САЩ.

Kölbåge.png Granada monasterio santa isabel la real portada2.jpg
Аколадна дъга
Състои се от четири кръгови сегмента, подобно на четирицентровата дъга, но горните два са изпъкнали, вместо вдлъбнати. Характерна е за ислямската архитектура.

На снимката: Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в Гранада, Испания.

Karnisbåge.png
Корнизна дъга
Подобна на аколадната дъга, но долните сегменти са изпъкнали, а горните - вдлъбнати.

Механика[редактиране | edit source]

Технология на изпълнение[редактиране | edit source]

Приложение[редактиране | edit source]

Дъгите се употребяват като основни носещи конструкции на мостове и покриви на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като Арката на Тит или Триумфалната арка.