Дъгова боа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дъгова боа
Ecc2.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Reptilia Влечуги
подклас: Diapsida
инфраклас: Lepidosauromorpha
надразред: Lepidosauria
разред: Squamata Люспести
семейство: Boidae Боидни
род: Epicrates Дъговидни бои
вид: E. cenchria Дъгова боа
Научно наименование
Уикивидове Epicrates cenchria
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Boa cenchria Linnaeus, 1754
  • [Boa] Cenchria Linnaeus, 1758
  • Coluber tamachia Scopoli, 1788
  • Boa Cenchris – Gmelin, 1788
  • Boa aboma Daudin, 1803
  • Boa ternatea Daudin, 1803
  • Boa annulifer Daudin, 1803
  • [Epicrates] cenchria – Wagler, 1830
  • Cliftia fusca Gray, 1849
  • Epicarsius cupreus J.G. Fischer, 1856
  • Epicarsius cupreus – Brown, 1893
  • Epicrates cenchris – Boulenger, 1893
  • Epicrates cenchria – Griffin, 1916
  • Epicrates cenchria var. fusca
    – Griffin, 1916
  • Epicrates cenchria cenchria
    – Amaral, 1930
  • Epicrates cenchria cenchria
    – Stull, 1938[1]

Дъгова боа (Epicrates cenchria) е сухоземен вид вид боа, обитаваща Централна и Южна Америка. Дъговите бои са известни с атрактивните си иридесцентни люспи — ефект, причинен от структурно оцветяване. Понастоящем са известни девет подвида, в това число и описаният тук номинален подвид.[2]

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Дъговата боа обитава южните части на Централна Америка: Коста Рика и Панама. В Южна Америка се среща на изток от Андите в Колумбия, Венецуела, Тринидад и Тобаго, Гвиана, Суринам, Френска Гвиана, Бразилия, Еквадор, Перу, Боливия, Парагвай и северна Аржентина.[1]

Описание[редактиране | edit source]

Дължината на дъговата боа достига до 2 метра, но обикновено е 150 — 170 cm. Основният фон на окраската на тялото е от кафеникав до червеникав с големи светли петна оградени от тъмни пръстени но протежението на гърба. От страни на тялото тъмните петна са с по-малки размери и с полулунна форма.

Размножаване[редактиране | edit source]

Дъговата боа е живороден вид. Бременността продължава 5 месеца. Ражда от 8 до 15 змийчета с дължина около половин метър. Младите индивиди започват активно да ловуват 10 - 20 дни след първото линеене.

Отглеждане в плен[редактиране | edit source]

Въпреки специфичните си изисквания към влажността и температурата на терариума, този вид змии често се предлагат като домашни любимци.

През 1980-те и началото на 1990-те, голям брой дъгови бои биват експортирани от Суринам. Днес се експортират много по-малко и повечето предлагани за продажба екземпляри са изкуствено развъдени.[3] Поради необходимостта им от висока влажност на въздуха, този вид змии се смятат за средно сложни за отглеждане в изкуствени условия, но ако това условие бъде изпълнено, понасят добре живота в плен. Младите индивиди често хапят, но при редовно хващане проявяват тенденция да свикват с човека и да се опитомяват.

Подвидове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
  2. "Epicrates cenchria". Integrated Taxonomic Information System.
  3. Brazilian Rainbow Boa at Smithsonian National Zoological Park.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Epicrates cenchria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.