Дългоделска Огоста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дългоделска Огоста
Реката в село Гаврил Геново
Реката в село Гаврил Геново
43.1964° с. ш. 22.9975° и. д.
43.4008° с. ш. 23.0681° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Монтана
община Георги Дамяново
Дължина29 km
Водосб. басейн249 km²
Отток2,00 m³/s
Начало
МястоСЗ от връх Камара,
Берковска планина,
Стара планина
Координати43°11′47.03″ с. ш. 22°59′51″ и. д. / 43.1964° с. ш. 22.9975° и. д.
Надм. височина1790 m
Устие
Мястодесен приток на река ОгостаДунавЧерно море
Координати43°24′02.87″ с. ш. 23°04′05.16″ и. д. / 43.4008° с. ш. 23.0681° и. д.
Надм. височина211 m
Дългоделска Огоста в Общомедия

Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста) е река в Северозападна България, област Монтана — община Георги Дамяново, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 29 км.

Дългоделска Огоста извира на северозапад от връх Камара в Берковска планина на 1790 м н.в. До село Говежда тече на север в дълбока и залесена долина. След това завива на североизток, приема отляво най-големия си приток Копиловска река (Копиловска Огоста), а след село Меляне долината ѝ се разширява. Приема отляво притока си Помеждинска река и се влива отдясно в река Огоста на 211 м н.в. в близост до село Гаврил Геново.

Площта на водосборния басейн на реката е 249 км2, което представлява 7,9% от водосборния басейн на река Огоста. Средният многогодишен отток при село Говежда е 2,00 m3/s, като максимумът е през април, а минимумът през август.

Списък на притоците на Дългоделска Огоста: → ляв приток ← десен приток:

  • → Крива река
  • ← Деленичка река
  • → Къса река
  • ← Черна река
  • → Слатинска река
  • ← Проданча
  • → Копиловска река (Копиловска Огоста)
  • → Помеждинска река

Водите на реката се използват основно за напояване и за водобснабдяване на селата Дълги дел и Говежда.

По течението ѝ са разположени пет села: Дълги дел, Говежда, Меляне, Георги Дамяново и Гаврил Геново.

На около 800 м нагоре по реката от село Георги Дамяново, в красиво долинно разширение в близост до устието на Помеждинска река е разположен Лопушанския манастир.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 193.