Държавата (Зенон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременен бюст на Зенон в Атина

Държавата“ (на старогръцки: Πολιτεία) е творба, написана от древногръцкия философ Зенон от Китион, основател стоицизма в началото на 3 век пр.н.е. Това е най-известният му труд и въпреки че не оцелява, много различни цитати и парафрази са запазени у по-късни автори. Целта на творбата е да опише идеалното общество, което се базира на принципите на стоицизма, където целомъдрени мъже и жени ще живеят живот, отдаден на пълен аскетизъм в едно равноправно общество.

Съдържание[редактиране | edit source]

Написана, както изглежда, в преднамерена опозиция на „Държавата“ на Платон,[1] „Държавата“ на Зенон формулира принципите на идеалната държава от гледна точка на ранната философия на стоицизма. Творбата не оцелява, но е широко позната в Античността и за нея се знае повече, от която и да е друга от творбите му. Плутарх ни представя един кратък вариант на съдържанието ѝ:

Вярно е, че така възхваляваната „Държава“ на Зенон, първият автор на Стоическата секта, се стреми към това, че нито в по-големите, нито в по-малките градове трябва да се живее по закони, различаващи се един от друг, а че трябва да се гледа на всички хора като на наши сънародници и граждани, с които живеем един начин на живот и спазваме съответно едни и същи закони, като стадо, което се храни с равни права заедно на едно пасище. Това е, което пише Зенон, чертаейки сякаш в сън една схема на граждански ред и образа на философско съдружество.[2]

От коментара на Плутарх не става ясно дали наистина той е прочел книгата. Древногръцкият историк Диоген Лаерций ни предава критиката срещу „Държавата“ на Касий Скептика, иначе непозната фигура:

Някои в действителност, измежду които е Касий Скептикът, критикуват Зенон по много поводи, визирайки преди всичко, че той отхвърля цялостната образователна система, която е актуална по това време, и в началото на неговата „Държава“ я определя като безполезна. На второ място, той нарича всички, които не са добродетелни, съперници, врагове, роби и враждебно настроени един към друг родители към техните деца, братя към техните братя, роднини към роднини. И отново, че в своята „Държава“, той говори за добродетелните като единствените граждани, приятели, роднини и свободни хора, така че в доктрината на стоицизма, дори родителите и техните децата са врагове, тъй като те не са мъдри. Също така, той полага принципа на общност на жените в своята „Държава“ и... учи, че нито храмове, нито съдилища, нито гимназиони трябва да бъдат построени в града; нещо повече, той пише така за парите: че той мисли, че хората не трябва да секат монети нито за търговски цели, нито за пътуване. При това той налага мъжете и жените да носят еднакво облекло и да не оставят напълно покрита, която и да е част от тялото им.[3]

По-късно Лаерций отправя още няколко критики, които изглежда са от същата творба на Касий:

Казват също, че умният човек ще обича тези млади хора, които чрез външния си вид показват естествена склонност към добродетели; това мнение е застъпено от Зенон в неговата „Държава“. Също така жените за тях трябва да бъдат общи между мъдрите, така че който и да срещне някоя, да ѝ се наслади; тази Зенонова доктрина е посочена в същата творба, както и от Хризип в трактата му върху „Държавата“... и след това, казват, трябва да обичаме всички момчета еднакво като бащи и всякакви съмнения относно нередна интимност ще бъдат премахнати.[4]

Тези парафрази от Касий не са безпристрастен преразказ на „Държавата“. Изглежда, че неговата цел е да опише всички доктрини в творбата, които намира за шокиращи. Това включва Зеноновото отричане на общото образование; неговото убеждение, че само добродетелният може да се счита за истински гражданин; гледната му точка, че мъжете и жените трябва да носят едно и също облекло; и идеята, че „жените трябва да са общи“, което на практика изглежда е означавало „признаване на една единствена форма на брак - тази на съюза на мъж, живеещ свободно със съгласна жена“.[5]

Няколко други твърдения от „Държавата“ са запазени и от други автори. От Диоген Лаерций знаем за Зеноновото твърдение, че умният човек ще се ожени и ще създаде потомство.[6] Няколко писатели споменават мнението на Зенон за това, че няма нужда да се строят храмове за боговете, „защото храм, който не струва много, не е свят, а нищо, което е направено от строители и работници, не е скъпо“.[7] Атиней също запазва цитат за нуждата от това градът да е построен на принципа на любовта:

И Понтиан казва, че Зенон от Китион мисли, че Любовта е Богът на Приятелството и Свободата и създател на хармонията между хората, но и нищо друго. Така той казва в своята „Държава“: „Любовта е Бог, който подпомага запазването на сигурността на града.“[8]

Възприемане[редактиране | edit source]

На Зеноновата „Държава“ се гледало с някакво смущение от някои по-късни стоици. Това не е подобрено, когато Хризип, Зеноновият най-виден наследник като глава на стоическата школа, написва свой собствен трактат „За държавата“ (вероятно коментар върху творбата на Зенон), в която (измежду доста неща) той защитава кръвосмешението и канибализма.[9] Неправдоподобно е Хризип да подтиква към такова поведение. Хризип най-вероятно отговаря на критики, че в общество, практикуващо свободна любов, и в което хората рядко знаят кои са роднините им, се появяват неволно редки примери за кръвосмешение; разискването му за канибализма вероятно се свързва със стоическото презрение към мъртвите тела, които считали за празни черупки. Въпреки всичко, тези позиции осигуряват допълнителни аргументи за тези, които желаят да критикуват Зенон и стоицизма като цяло. Някои обвиняват влиянието, което известният циник философ и учител на Зенон, Кратес от Тива, има, когато Зенон пише „Държавата“; шегуват се, че той я „пише на опашката на кучето“.[10]

Към 1 в.пр.н.е. има опити измежду стоиците за омаловажаване на влиянията на цинизма върху развитието на ранния стоицизъм. Казва се, че Зенон е бил „млад и безразсъден“, когато написва „Държавата“.[11] И също, че „от него са написани неща, които те [стоиците] не позволяват лесно да се четат на учениците им, без първо те да докажат, че са истиснки философи“.[12]

Въпреки тези виждания, става ясно, че Зенон е един от първите философи в дългата традиция, започната от Платон, рисуващи идеално общество, за да могат да бъдат разбрани нравствените принципи.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Malcolm Schofield, (1991), The Stoic Idea of the City. Cambridge University Press.
  • Doyne Dawson, (1992), Cities of the Gods: Communist Utopias in Greek Thought. Oxford University Press.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Plutarch, On Stoic self-contradictions, 1034F
  2. Plutarch, On the Fortune of Alexander, 329A-B
  3. Diogenes Laërtius, vii. 32-3
  4. Diogenes Laërtius, vii. 129-131
  5. Diogenes Laërtius, vi. 72. Описание на „общността на съпругите“, което Диоген Лаертски използва, когато обсъжда възгледите на Диоген от Синоп.
  6. Diogenes Laërtius, vii. 121
  7. Plutarch, On Stoic self-contradictions, 1034B; Clement of Alexandria, Stromata, v.9
  8. Athenaeus, Deipnosophists, xiii. 561C.
  9. Sextus Empiricus, Outlines of Pyrrhonism, 3.205, 3.247; Diogenes Laërtius, vii. 188
  10. Diogenes Laërtius, vii. 4. Думата „циник“ произлиза от гръцката дума за „куче“.
  11. Възглед приписван на някои съвременни му стоици от Филодем, On the Stoics, c. 2. col 9. ed. Dorandi.
  12. Clement of Alexandria, Stromata, v.9.58