Държавен служител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Държавният служител е служител, зает в държавна агенция. Държавните служители се занимават основно с аналитична и техническа дейност от управленски или експертен характер и получават заплата от бюджета на страната. Длъжностите, заемани от държавните служители, са особено важни за функционирането на държавния апарат. В отделните страни обхватът на компетенциите и правомощията на държавните служители е различен.

История[редактиране | edit source]

България[редактиране | edit source]

Царство България[редактиране | edit source]

От 02 август 1891 г. примерните държавни служители могат да получават орден „За граждански заслуги“. През 1922 г. е приет първия Закон за държавния служител.

Европа[редактиране | edit source]

Близък и Далечен древен изток[редактиране | edit source]

Древен Китай[редактиране | edit source]

Съществувало и изискване към Държавния служител на Поднебесната да владее поезия, литературата и да има дълбоки познания за философията на Конфуций, за да може да упражнява и изпълнява своя обществен дълг.

Европейски съюз[редактиране | edit source]

Република България[редактиране | edit source]

Конституционноправната юриспруденция в Република България определя като държавна служба всички длъжности, които са описани в Конституцията.[1]

Според чл. 2 от Закона за държавния служител (от август 1999 г., приет в изпълнение на чл. 116 на Конституцията) „Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.“ Така на законово ниво е легално дефинирано едно понятие в тесен смисъл, което включва само лица от системата на апарата. С този закон е създаден паралелен на трудовоправния режим, към който остават част от административните ръководители и обикновеният персонал.

Част от българите считат погрешно за държавни служители всички бюджетни служители.[2]

Великобритания[редактиране | edit source]

В Обединеното кралство само служителите на Короната са civil servants, докато служителите на графствата и градовете — не.

Германия[редактиране | edit source]

В Германия статуса на Beamter имат голям кръг от хора, включително и част от учителите. Това ги прави несменяеми.

Стачка[редактиране | edit source]

Държавните служители обикновено нямат право на ефективна стачка (прекратяване на работа) или въобще нямат право на стачка.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Поначало понятието „държавна служба“ се използва в административното право, където то се свързва с държавното управление и държавната администрация, т.е. с функциите на изпълнителната власт. Освен в тесен смисъл като изпълнение на административни, управленски функции в държавните учреждения (учреждения на бюджетна издръжка), то се схваща и по-широко — с него се обхващат и структурите на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост. Но за държавна служба и държавни служители (за отделни техни видове) се говори със специфично съдържание и в други клонове на правото. Ето защо при липсата на еднозначно доктринално или легално определение на държавната служба смисълът и съдържанието на понятието в отделните случаи трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели на разпоредбите и институтите, с които то се свързва. В Конституцията освен в чл. 68, ал. 1 за държавна служба се говори и в чл. 65, ал. 2. Понятието е в основата и на разпоредбата на чл. 116. Безспорно понятието „държавна служба“ трябва да се разбира с единен и непротиворечив смисъл. Най-общо това е дейност по осъществяване на функциите на държавата. Тази дейност се извършва от името на държавата и за реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи. За нея се предвижда и обикновено се получава възнаграждение. Това не е дейност, непосредствено свързана с производството на материални ценности. Този най-общ смисъл на понятието „държавна служба“ обаче не изключва и особеностите, с които то се употребява в Конституцията и които то придобива в зависимост от конкретното си систематично място и от съответния правен институт, с който е пряко свързано. Не е възможно например да има абсолютно съвпадане по обем на понятието в чл. 68, ал. 1 и чл. 116. (Несъвпадането от гледище на обема не означава противоречивост в общия смисъл на понятието, то изразява само различията между видовете държавна служба.) Логическото и систематическото тълкуване на двата текста води до извода, че в чл. 116 се има предвид само един вид държавна служба — в сферата на изпълнителната власт, на държавната администрация в собствен смисъл на думата. Докато в чл. 68, ал. 1 се има предвид по-широк обхват на понятието." Решение на Конституционния съд на Република България № 5 от 6.IV.1993 г., обн. ДВ, бр. 31/93 г.
  2. brejnev. коментар към "Държавен чиновник си гласува заплата от 7000 лв.. // „Сега“ форум, 2006-10-20. Посетен на 2007-07-19. държавни служители са всички на които държавата плаща заплатите

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Балабанова, Хр., За понятието „държавен служител“ по смисъла на административното право на Република България. В: Правна мисъл, 1993, № 3
  • Костов, Д., Държавен служител и условия за заемане на държавна служба. В: Административно правосъдие, 2001, № 2
  • Костов, Д. За уредбата на чиновническата служба след Освобождението. В: Административно правосъдие, 2003, № 2

Външни препратки[редактиране | edit source]