Държавно устройство на Мексико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Държавното устройство на Мексико е организирано и функционира върху конституционно разделение на властите и върху принципите за демократичност, представителност и върховенство на закона. Мексико е независима, правова и демократична държава с президентска форма на управление. Според действащата от 1917 г. Конституция Мексико представлява неделим съюз на 31 щати и един Федерален окръг (столицата Мексико). Официланият език в страната е испанският език.

Президент[редактиране | edit source]

Държавен глава и ръководител на правителството на Мексико е „Президентът на Съединението мексикански щати”. Президентът на Мексико се избира за срок от 6 години без право на на повторно преизбиране. В Мексико длъжността Вицепрезидент не съществува и Президентът се явява сам в една изборна листа, като за избран се счита кандидатът, събрал обикновено мнозинство от действително подадените на гласове, поради което балотажен вот не се провежда. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.

Като Държавен глава президентът на Мексико е главнокомандващ въоръжените сили на страната, предсатвляват Мексико в чужбина и има право на законодателна инициатива пред законодателното тяло на Мексико. Според конституцията Президентът подписва и обнародва законите, приети от законодателя, и издава декрети за влизането им в сила. Освен това тй може да свиква извънредни сесии на законодателнителното тяло.

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Камарата на депутатите на мексиканския конгрес.

Законодателната власт в Мексико се упражнява от двукамарно законодателно събрание, което се нарича Главен конгрес или още Конгрес на Съюза. Конгресът се състои от две камари - Камара на депутатите и Сенат. Членовете на Камарата на депутатите се наричат депутати, а членовете на Сената – сенатори. Конституцията на страната забранява членовете на Конгреса да заемат други длъжности в изпълнителната или съдебната власт, както и длъжности във въоръжените сили на страната. Конгресмените имат съдебен имунитет и не могат да бъдат подвеждани под отговорност за своите изказвания по време на мандата си.

Камарата на депутатите в Кконгреса се състои от 500 депутатити, които се избират пряко от населението на всички щати и Федералния окръг за срок от 3 години. Изборите за Камара на депутатите в Мексико се провеждат по усложнена - смесена система. Сенатът на Мексико се състои от 128 членове - по трима сенатори от всеки щат и Федералния окръг, избирани пряко от населението за срок от 6 години.

Конгресът на Мексико приема законите на страната, извършва одит на публичните разходи, подпомаган от Главната одиторска служба (Сметна палата), гласува бюджета, определя данъците, таксите, създава и закрива нови административни служби на Федерацията, определя заплащането на държавните служители, увеличава и намалява числеността на мексиканските въоръжени сили, извършва промени в тяхната структура. Законодателна инициатитива пред Конгреса на Мексико имат Президентът на Мексико, сенаторите и депутатите от Конгреса, като и Законодателните събрания на отделните щати.

Контрол за конституционност[редактиране | edit source]

В Мексико контролът за конституционност на актове на федералните органи – Конгресът и Президентът, се осъществява от Върховния съд, който се състои от 21 съдии („министри”), които се назначават от Президента на Мексико след одобрението им от Конгреса. Върховният съд в Мексико тълкува Конституцията и законите на страната и разрешава спорове за компетентност между централните органи на управление.

Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Националния дворец, седалище на изпълнителната власт

Правителство[редактиране | edit source]

Правителството на Мексико се състои от Президента на страната и оглавявания от него Изпълнителен кабинет. Членовете на Изпълнителния кабинет на Мексико се наричат държавни секретари. Настоящият кабинет на Мексико се състои от държавните секретари, които ръководят отделни департаменти (секретариати), и още няколко лица със статут на членове на кабинета - шефът на охраната на Президента, председателят на съвета за културата и изкуствата, началникът на канцеларията на Президента, директора на системата за социално развитие, председателят на националната спортна комисия, комисаря по жилищното настаняване, директора на Националния социалноосигурителен институт, директора на Института за държавни служители, директора на Федералната електрическа комисия, говорителя на президента, комисаря за индианците и др.

Министри и министерства[редактиране | edit source]

Министерствата в Мексико се наричат държавни секретариати, а ръководителите им, които са членове на кабинета, се наричат държавни секретари, също както и членовете на кабинета в САЩ. Държавните секретари на Мексико се назначават и уволняват от Президента на Мексико в качеството му на глава на изпълнителната власт. Държавните секретари в Мексико са длъжни в началото на всяка нова парламентарна сесия да изнасят пред Конгреса доклади за дейността и постиженията на ръководените от тях ведомства.

Съдебна власт[редактиране | edit source]

Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германскотоправно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г.-първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност-от момента на приемането ѝ в нея са направени няколкостотин поправки. През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, САЩ и Канада, интеграцията между които става все по-силна.

Териториални органи на държавата[редактиране | edit source]

Щати[редактиране | edit source]

Съединените мексикански щати са федеративни държави – съюз между свободни и независими щати и Федерален окръг. Отделните щати се различават по територия и брой на населението. Всеки щат в Мексико се управлява по собствена конституция, която не може да противорече на Конституцията на федералната държава. Устройството на отделните щати в Мексико се основава на принципа на разделение на властите.

Органи на изпълнителната власт на щатско ниво в Мексико са губернаторите и назначаваните от тях кабинети, а законодателната власт се упражнява от самостоятелни еднокамарни законодателни събрания, които се наричат щатски конгреси. Губернаторите и щатските конгреси в Мексико се избират пряко от населението на всеки щат за срок от 6 години на принципа, по който се избира и президентът на страната. Членовете на щатските конгресисе избират за срок от 3 години без право на повторно избиране, като минималният брой на депутатите варира между 7 и 11 в зависимост от броя на населението на щата. Изборите за щатски депутати се провеждат по пропорционалната избирателна система. Щатите в Мексико обаче имат по-малка автономия в законодателно отношение от отделните щати в САЩ, тъй като издаването на закони от областта на криминалното, наказателното, гражданското и процесуланото право е от компетенциите на Федеративната държава.

Федерален окръг[редактиране | edit source]

В Мексико столицата на държавата има самостоятелен статут в рамките на Федерацията – столицата представлява самостоятелна административна единица, която се нарича Федерален окръг. Федералните окръг на Мексико не влиза в границите на нито един от щатите, които сътавляват съответната федерация. Конституцията разглежда федералния окръг като самостоятелни части на федерацията, която притежава представители в Мексиканския конгрес. Освен това Федералния окръг в Мексико притежава самостоятелна администрация, която се отличава от администрацията на останалите щати. Органи на местното управление и самоуправление във Федералния окръг на Мексико са губернаторът на Федералния окръг и еднокамерното Законодателно събрание (Асамблея). Федералният окръг Мексико е разделен на 16 по-малки административни единици т.н. райони, които притежават относителна административна самостоятелност и чиято администрация се избира от жителите на района.

Конституцията на Мексико предвижда възможността за създаване на територии със специален статут – т.н федерални територии, чието управление е пряко подчинено на властта на Федералната държава, което ще рече, че органите на управление в тези територии се назначават от изпълнителната власт на страната.

Местна власт[редактиране | edit source]

Общините в Мексико (municipios) са самостоятелни административни единици, на които се делят щатите на съюза. Гражданите на всяка община в Мексико избират т.н. кмет или по-точно общински председател (presidente municipal), чийто мандат е 3 години. Кметовете в Мексико не могат да бъдат преизбирани за манадат, прякоследващ мандата, през който са заемали съответната длъжност. Кметовете в Мексико стоят начело на общинския съвет (ayuntamiento), който се състои от председател на съвета (cabildo), един „синдик” (síndico) и няколко общински съветници (regidores). Когато общината обхваща няколко града, един от тях се избира за седалище на общината, а другите градове избират свои представители в т.н. спомагателен съвет (junta auxiliar). Актовете на кмета на общината могат да бъдат оспорени по административен и съдебен ред в законово определен срок. В Мексико контролът върху дейността на кмета се осъществява от общински съд, който е специализиран орган, произнасящ се по законосъобразността на общинските актове.

Източници[редактиране | edit source]

  • Никилов, П. Държавно управление и администрация в Мексико и Бразилия. Пловдив, 2009.
  • En_mex-int-text-const.pdf. [565 KB]. Constitution of Mexico, 1917.
  • President of Mexico. Executive cabinet of Mexico.
  • Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство при XXXIX Обикновено народно събрание. Резюме на законодателно проучване на тема: Правен статут на кмета на общината, на общинския съвет и на областния управител. Във: Народно събрание на Република България – студентска програма за законодателни проучвания. [1]
  • Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство при XXXIX Обикновено народно събрание. Резюме на законодателно проучване на тема: Административно-териториално устройство. Във: Народно събрание на Република България – студентска програма за законодателни проучвания. [2]

Външни препратки[редактиране | edit source]