Държавно устройство на Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.

Избирателна система[редактиране | edit source]

  • Страната е разделена на 176 едномандатни райони с приблизително еднаква численост на населението. От всеки район по един депутат влиза в парламента. Кандидатите могат да бъдат партийни или независими. Кандидат може да бъде всеки, който събере най-малко 750 препоръки от избиратели с постоянно местожителство в дадения едномандатен район. Изборите в едномандатните райони протичат на два тура. Първият тур е успешен, ако на него са гласували най-малко 50 % от имащите право на глас, и един от кандидаитете е събрал най-малко 50 % от подадените гласове. Ако първият тур не е успешен, се организира втори тур две седмици след датата на първия тур. На втория тур участват само тримата кандидати, получили най-много гласове на първия тур. Победител е кандидатът получил най-много гласове. На втория тур процентът на гласувалите вече няма значение.
  • Страната е разделена и на 20 многомандатни райони, съвпадащи с 19-те области и столицата. Във всеки многомандатен район се избират, в зависимост от населението на района, между 4 и 32 депутати по партийни листи. Право да издига партийна листа има всяка партия, която има кандидати в най-малко една четвърт от едномандатните райони, принадлежащи към дадения многомандатен район. Изборите в многомандатните райони протичат на един тур, като партиите, постигнали по-малко от 5 % от подадените гласове в национален мащаб, не полуават мандат.

Резултатите от парламентарните избори 2010 г.[редактиране | edit source]

Партия Идеология Процент Мандата
ФИДЕС Унгарски граждански съюз десен център 52,73 % 227
Християндемократическа народна партия десен център 36
Унгарска социалистическа партия ляв център, социаллиберална 19,31 % 59
Движение за по-добра Унгария крайнодясна 16,67 % 47
Партия "Може да има друга политика" лява, зелена 7,48 % 16
Унгарски демократичен форум десен център, либерално-консервативна 2,66 % 0
Унгарска комунистическа работническа партия крайнолява 0,11 % 0
Партия на унгарска истина и живот крайнодясна 0,03 % 0
независими крайнодясна  % 1

Резултатите от парламентарните избори 2006 г.[редактиране | edit source]

Партия Идеология Процент Мандата
Унгарска социалистическа партия лява 43,21 % 190
ФИДЕС Унгарски граждански съюз десен център 42,03 % 141
Християндемократическа народна партия десен център 23
Съюз на свободните демократи либерална 6,50 % 20
Унгарски демократичен форум десен център 5,04 % 11
Коалиция Партия на унгарска истина и живот и Движение за по-добра Унгария крайнодясна 2,20 % 0
Унгарска комунистическа работническа партия крайнолява 0,41 % 0
Партия Център либерална 0,32 % 0
Асоциация за Шомод лява 0,17 % 1

Предишни избирателни системи[редактиране | edit source]

Съвременен парламент от тип всеобщо народно представителство в Унгария има от 1848 г. Преди 1848 г. е имало Съсловно събрание.

Съсловното събрание се създава още през 12 век, той е представлявал "събрание на цялата нация", като под нация тогава се е разбирало "всички държавнотворчески съсловия", тоест благородниците, и други части на народа, имащи право да участват на тези събрания. До 1608 г. на съсловното събрание всеки правоимащ е участвал лично, като участието е било и задължително. По молба на бедните благородници, за които личното уачстие на тези събрания представлявало непоносима материална тежест, било е въведено правото на участие на събранията чрез делегирани пълномощници. От тази практика през 1608 г. се изгражда едно по-съвременно устройство на Съсловното събрание, като то бива разделено на две камари. В горната камара на Съсловното събрание продължава принципът на личното участие, но в горната камара участват само висшите благородници и висшия клир, и някои други лица, имащи привилегяита за участие. За разлика от това, в долната камара заседават делегати, избрани от благородници и други, имащи право на глас. Изборът на делегатите се е извършвал с явно гласуване, и мандадатът на делегатите е бил задължителен, тоест не са имали право по време на работата си в долната камара на Съсловното събрание да се отклоняват от поръките на хората, които са го издигнали. Освен благородници право да участват в събранията за издигане на делегати са имали и някои други привилегировани слоеве на население, като например градските управи на някои градове, някои тела с автономни права, и хората без благородническа титла, имащи висше образование.

През 1848 г. се премахва съсловният принцип, и се въвежда свободният мандат. Вместо делегати, вече има истински депутати. Право на глас получават всички лица от мъжки пол, с навършени 20 години възраст и определен имуществен ценз (в размер на средния доход на един бибш крепостнически парцел). От имуществения ценз са били освободени хората с висше образование. Поради принципа на "предобитото право", всички благородници, които към 1848 г. вече са били пълнолетни, също са били освободени от имуществения ценз (не и техните наследници). Друго изискване за право на участие на изборите е било познаване на унгарския език. Тази точка е била силно дискриминационна към 55 % от населението на Унария, които са били от етническа не-унгарска принадлежност. Запазва се и горната камара на парламента, където е продължила практика за лично участие, но тежества на парламентарната работа е била вече в долната камара. Било е запазено и явното гласуване за избора на депутатите.

По системата, изгдадена през 1848 г. са проведени избори три пъти: през 1848, 1861 и 1865 г.

През 1874 г. се прави избирателна реформа. Към имушествения ценз се добася и образователен ценз: най-малко четири завършени класи от основното училище. Премахва се задължението за знание на унгарския език. Явното гласуване е запазено. Отнема се правото на глас на всички с неплатени данъчни задължения. Поради многото цензове само около 6-7 % от населението на страната има избирателни права.

През 1913 г. явното гласуване е премахнато в столицата и големите градове, в тези местности за първи път се въвежда тайното гласуване.

През 1918 г. се премахва имуществения ценз, и се дава право на глас на всички мъже над 21 години. Също така за първи път жените (насвършили 24 години) получават право на глас. Премахва си горната камара на парламента.

През 1922 г. отново се връщат някои ограничения в избирателното право. Имущественият ценз е върнат отново. Вместо 24 години, прагът за право на глас при жените става 30 години. Връща се и явното главуване в по-малките населени места.

През 1926 г. се връща горната камара на парламента и съществува до 1945 г.

Голяма избирателна реформа се прави през 1938 г. Цензовете се запазват, но откритото гласуване е премахнато, въвежда се на цялата територия на страната тайното гласуване.

След Втората световна война първите парламентарните избори през 1945 г. все още протичат въз основа на демократични принципи, но през 1947 г. вече се въвеждат нови ограничения: избирателните комисии, намиращи се в подчинение на Вътрешното министерсто, което е контролирано от комунистическата партия, имат право да лишават "вражеските елементи" от право на глас. В резултат, няколко стотин хиляди души за обявени за "вражески елементи".

Крайното премахване на парламентаризма настъпва през 1949 г., когато макар правото на избор не е ограничено, но правото за издигане на кандидатите се дава на една единствена, подчинена на комунистическата партия, организация: Националния съвет на Отечествения народен фронт.

През 1970 г. правото за издигане на кандидатите вече не е към Отечествения народен фронт, а издигането става на така наречени предварителни изборни събрания. Де факто тези събрания биват организирани отново от Отечествения народен фронт, и на събранията участват подставени лица, като по този начин издигане на неодобрени "неофициални" кандидати става невъзможно. Положението се променя леко през 1985 г., когато 74 души успяват да станат кандидат-депутати, без да имат официална подкрепа. От тези 74 души, 32 стават депутати в парламента.

Новата избирателна реформа е през 1989 г., когато се въвежда избирателната система, която с известни промени съществува и до днес.

През целия период до 1945 г. изборите протичат в едномандатна, мажоритарна система. Между 1945 и 1966 г. действа пропорционална система, система с избирателни листи. От 1966 г. отново се въвежда мажоритарна система, като през 1985 г. се въвежда към нея и специален пропорционален елемент. Сегашната избирателна система на Унгария е смесена мажоритарно-прпорционална, и е де факто адаптирана с малки промени от германския избирателан закон.

Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. В Унгария действа германския модел на така наречено кабинетно правителство: пред парламента е отговорно не правителството, а само министър-председателят, и също така и вот на доверие и недовие се искат само за министър-председедателя. Действа система на консруктивен вот на недоверие: вот на деворие към министър-председателя може да бъде предложен за гласуване само едновременно с предложение за избор на нов министър-председател. Поради това в посткомунистическа Унгария нито веднъж не е имало предложение за вот на недоверие към министър-председателя.

Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри:

  • министър на външни рабори
  • министър на финанси
  • министър на иконимаката и транспорта
  • министър на правосъдието и силите на реда
  • министър на здравеопзването
  • министър на културата и образованието
  • министър на земеделието е развитието на провинцията
  • министър на екологията и водите
  • министър на социалите грижи и труда
  • министър на самоуправленията и теритоиалното развитие
  • министър на националната отбрана
  • министът на службата на министър-председателя
  • министър на правителствената координация
  • министър на гражданските служби на сигурност

Държавен глава[редактиране | edit source]

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години. С изключение на правото му да се изказва в парламента, правото да предложи референдум, и задължението да определи датата на изборите, всичките останали правомощия на президента са обвързани с решение на правителството или парламента.

Съдебна власт[редактиране | edit source]

  • Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
  • Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Вижте още[редактиране | edit source]