Дюла Андраши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дюла Андраши
унгарски политик
Дюла Андраши 
Роден: 3 март 1823
Каша, дн. Словакия
Починал: 18 февруари 1890
Опатия дн. Хърватско

Граф Дюла Андраши (на унгарски Andrássy Gyula) е унгарски политик, който е сред основоположниците на съвременна Унгария. Той е консервативно настроен и външната му политика се насочва към експанзия на Австро-Унгария към Балканския полуостров, за предпочитане с британска и германска подкрепа, и без да се отчуждава от Турция. За него Русия е главният опонент, поради нейните собствени експанзионни въжделения спрямо славянските и православните земи. Той не се доверява на славянските националистически движения, тъй като в тях съзира заплаха за мултиетническата империя.

Биография[редактиране | edit source]

Обществената кариера на Андраши започва през 1845, когато оглавява дружеството за регулиране на водите на река Тиса. Той взима участие в Унгарската революция от 1848, а след нейния неуспех живее в изгнание в Лондон и Париж. През 1858 се завръща в страната и се включва в партията на Ференц Деак. През 1865 става заместник-председател на парламента и взема активно участие в преговорите, довели до образуването на Австро-Унгария.

На 17 февруари 1867 Андраши е назначен за министър-председател на Унгария. На този пост той провежда значителни реформи в организацията на армията и граничните военни окръзи. Андраши се противопоставя на засилването на влиянието на славянските народи в Империята и на издигането на статута на Бохемия в двойната монархия. Той се противопоставя и на намесата на Австро-унгария на страната на Франция във Френско-пруската война през 1870.

На 6 ноември 1871 Андраши става външен министър на Австро-Унгария. Докато остава на този пост международните позиции на империята чувствително се заздравяват. Той се отказва от претенциите за хегемония в Германия и се противопоставя на разширение в територията на разпадащата се Османска империя, което би увеличило славянското население на Австро-Унгария. Въпреки това, за да неутрализира нарастващото руско влияние на Балканите, на Берлинския конгрес през 1878 той приема окупирането на Босна и Херцеговина. Това решение е силно непопулярно, както в Австрия, така и в Унгария, и допринася за оставката му на 8 октомври 1879.