Дяволска пеперуда
| Дяволска пеперуда | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дяволската пеперуда (Vanessa cardui) е вид пеперуда, широко разпространена в цял свят, срещаща се и в България.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Крилете са с размери 5,8–7,0 cm при мъжките и 6,2–7,4 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна. Предните крила имат няколко бели петна.[1]
Разпространение [редактиране]
Една от най-разпространените пеперуди в света .Среща се навсякъде освен в Антарктика и Австралия
Начин на живот и хранене [редактиране]
Дяволската пеперуда зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне, тя напуска зимните си убежища и започва да лети. Летежът ѝ е бърз и рязък. Тя е една от малкото пеперуди, които предприемат прелети, понякога на големи разстояния. Наблюдавани са случаи на прелитане на милиарди пеперуди от Судан до Атлантическия океан. Прелети се наблюдават и у нас. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca). Дяволската пеперуда е известна у нас като вредител по соята, фия, конопа, доматите и др. Сериозни вреди обаче нанася само когато се размножи масово, което става епизодично.[2]
Размножаване [редактиране]
Оплодената женска снася яйцата си по соята и други растения. След около две седмици се излюпват гъсеничките, които започват да се хранят с листа. Какавидирането става през юни по листата на същите растения. Както и при останалите близки видове, гъсеницата се прикрепва към листата, увисва надолу с главата и какавидира. Какавидата е силно подвижна и често прави резки извивания на тялото. Имагото, което излита, остава да зимува. [3]
Допълнителни сведения [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
- ↑ Павел Ангов - "Атлас по зоология на безгръбначни животни" ПРОСВЕТА/1994
- ↑ Павел Ангелов, "Атлас по зоология на безгръбначни животни". ПРОСВЕТА/1994