Дяволска пеперуда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дяволска пеперуда
Vanessa cardui-01 (xndr).jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
разред: Lepidoptera Пеперуди
подразред: Ditrysia
инфраразред: Rhopalocera
надсемейство: Papilionoidea
семейство: Nymphalidae Многоцветници
подсемейство: Nymphalinae
род: Vanessa
вид: Vanessa
cardui
Дяволска
пеперуда
Научно наименование
Уикивидове Vanessa cardui
(Linnaeus, 1758)

Дяволската пеперуда (Vanessa cardui) е вид пеперуда, широко разпространена в цял свят, срещаща се и в България.

Описание[редактиране | edit source]

Крилете са с размери 5,8–7,0 cm при мъжките и 6,2–7,4 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна. Предните крила имат няколко бели петна.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

Една от най-разпространените пеперуди в света .Среща се навсякъде освен в Антарктика и Австралия

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Дяволската пеперуда зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне, тя напуска зимните си убежища и започва да лети. Летежът ѝ е бърз и рязък. Тя е една от малкото пеперуди, които предприемат прелети, понякога на големи разстояния. Наблюдавани са случаи на прелитане на милиарди пеперуди от Судан до Атлантическия океан. Прелети се наблюдават и у нас. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca). Дяволската пеперуда е известна у нас като вредител по соята, фия, конопа, доматите и др. Сериозни вреди обаче нанася само когато се размножи масово, което става епизодично.[2]

Размножаване[редактиране | edit source]

Оплодената женска снася яйцата си по соята и други растения. След около две седмици се излюпват гъсеничките, които започват да се хранят с листа. Какавидирането става през юни по листата на същите растения. Както и при останалите близки видове, гъсеницата се прикрепва към листата, увисва надолу с главата и какавидира. Какавидата е силно подвижна и често прави резки извивания на тялото. Имагото, което излита, остава да зимува. [3]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
  2. Павел Ангов - "Атлас по зоология на безгръбначни животни" ПРОСВЕТА/1994
  3. Павел Ангелов, "Атлас по зоология на безгръбначни животни". ПРОСВЕТА/1994