Дяково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За града в Косово вижте Дяково (Косово).

Дяково
Кметството и главната улица на село Дяково
Кметството и главната улица на село Дяково
Общи данни
Население272 души[1] (15 март 2024 г.)
10,9 души/km²
Землище24,961 km²
Надм. височина617 m
Пощ. код2651
Тел. код0701
МПС кодКН
ЕКАТТЕ24791
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Дупница
Първан Дангов
(БСП за България; 6 ноември 2023)
Дяково в Общомедия

Дяково е село в Западна България. Намира се в община Дупница, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дяково се намира в планински район. Разположено е между планините Рила и Верила, на главен път Е-79, на 7 km от град Дупница и на 10 km от град Бобов дол. Къщите са разположени в седем махали. Селото е дълго около 5 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Преди центъра на селото над самия разклон за язовир „Дяково“ се намира параклисът „Свети Спас“. Вляво от центъра и малко нагоре се намира църквата „Света Богородица“.

При строителството на автомагистрала „Струма“ през април 2012 г. е открито късноантично селище, проучено под ръководството на археолога доц. Румен Спасов. То е датирано на около 250 – 550 г. н.е. Събраните животински останки, определени от проф. Златозар Боев принадлежат на 4 вида диви ловни бозайници – зубър (Bison bonasus), благороден елен (Cervus elaphus), вероятно елен лопатар (Cervus dama) и вълк (Canis lupus) и на 9 форми на домашни бозайници – говедо (Bos taurus), коза (Capra hircus), овца (Ovis aries), кон (Equus caballus), магаре (Equus asinus), свиня (Sus domesticus) и куче (Canis familiaris). Съотношението на диви към домашни бозайници е приблизително 1:4 в полза на домашните. Находката от зубър е една от няколкото точно датирани архео-зоологични находки на вида в страната.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 8 септември се провежда традиционния събор, който се прави на центъра на селото.
  • На Спасовден се организира „малкият“ събор на параклиса „Свети Спас“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Селото се слави със своята дяковска пърженица с люти чушлета и вкусните си череши.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Boev, Z. 2014. Animal remains of the Late Antiquity settlement near Dyakovo Village (Kyustendil Region (SW Bulgaria). – ZooNotes 65: 1 – 7.