Д-8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Държави-членки на Д8

Ислямска осморка или Д-8(на английски: Developing Eight, D-8) е организация на бързо развиващите се в икономическо отношение ислямски държави. Организацията е учредена на 15 юни 1997 година в Истанбул със силата на Истанбулската декларация от срещата на върха на държавните глави. Целите на организацията са подобряване на позициите на държавите-членки в световната икономика, обогатяване и създаване на нови икономически и търговски отношения, засилено участие във вземането на решения на международно ниво и подобряване на жизнения стандарт на населението. Организацията за икономическо сътрудничество е форум, който не оказва отрицателно въздействие върху двустранните и многостранни ангажименти на страните-членки, произтичащи от членството им в други международни или регионални организации. Д-р Дипо Алам от Индонезия в момента е ротационен генерален секретар на Д-8 със седалище в Истанбул — Турция.

Учредяване[редактиране | edit source]

Идеята за сътрудничество между големите развиващите се мюсюлмански страни е предложена от д-р Неджметин Ербакан, тогавашният министър-председател на Турция, по време на семинар на тема „Сътрудничество в развитието“, проведена в Истанбул през октомври 1996 година. Обмисля се сътрудничество на група страни от Югоизточна Азия и Африка. На семинара присъстват представители на Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Малайзия, Нигерия и Пакистан. Тази конференция е първата стъпка към създаването на Д-8 и след поредица от подготвителни срещи организацията е създадена официално и започва дейността си.

Принципи[редактиране | edit source]

Организацията се базира на следните принципи:

Цитати от Петата среща на високо равнище на Д-8 (Бали, 2006 година) илюстрират някои от приложенията на главните принципи:

  • „Ние се ангажираме да работим заедно за решаване на проблема с икономическите различия в рамките на нашите страни.“
  • „Ние потвърждаваме нашия ангажимент да засилим сътрудничеството си в областта на енергетиката за развитие на алтернативни и възобновяеми източници на енергия.“
  • „Ние подчертаваме значението на Д-8 за приноса му в икономическото развитие на страните-членки и гаранцията, че това ще насърчи световната търговия.“

Структура[редактиране | edit source]

Основни органи на Д-8:

  • Среща на върха
  • Съвет
  • Комисия

Срещата на върха, която е главен орган на Д-8, се състои от държавните лидери на страните-членки.

Съветът се състои от министрите на външните работи на страните-членки. Той е органът, взимащ политическите решения на Д-8, и играе ролята на форум за задълбочено и всеобхватно разглеждане на проблемите.

Комисията е изпълнителният орган на Д-8. Тя е съставена от висши длъжностни лица, определени от съответните правителства. Всеки комисар отговаря за национална координация в страната си.

Държави-членки[редактиране | edit source]

Срещи
среща дата държава град
Първа 1998 Турция Истанбул
Втора 1999 Бангладеш Дака
Трета 2001 Египет Кайро
Четвърта 2004 Иран Техеран
Пета 2006 Индонезия Бали
Шеста 2008 Малайзия Куала Лумпур
Седма 2011 Пакистан Исламабад
Осма 2012 Нигерия Абуджа

Общият брой на населението на Д-8 е около 900 милиона души, което представлява почти 14 процента от населението на света.

  • Flag of Bangladesh.svg Бангладеш е най-големият износител на юта, допринасяйки за 80% от износа в света. Чай и ориз, са другите основни земеделски култури. Откриването на природен газ в Бенгалския залив показва големите запаси готови за експлоатация.
  • Flag of Egypt.svg Египет. Основните природни ресурси са нефт и газ са основни природни ресурси. Въпреки че размерът на петролните резерви е относително скромен, доказаните и потенциалните запаси на газ са значителни. Залежите на фосфат са значителни. В селското стопанство Египет произвежда и изнася висококачествени памук, ориз, захарна тръстика, цитрусови плодове и зеленчуци.
  • Flag of Indonesia.svg Индонезия е богата, както на земеделски ресурси, така и на петрол и природен газ. Минералните ресурси включват въглища, калай, боксит, мед и никел. Страната е основен производител на палмово масло, кафе, какао, естествен каучук и изделия от дърво.
  • Flag of Iran.svg Иран има една от най-старите петролни индустрии в региона, с 9 на сто от известните резерви в света. Залежите на природен газ са значителни, втори по големина в света. Иран също има минерални ресурси, включително желязна руда и боксит.
  • Flag of Malaysia.svg Малайзия продължава да играе важна роля на световния пазар като доставчик на калай и каучук. Добивът на нефт и природен газ засилва своята значимост. Страната продължава да бъде световен лидер в производството на тропически дървен материал.
  • Flag of Nigeria.svg Нигерия има залежи на петрол с високо качество и ниско съдържание на сяра и леки метали. Има и сравнително големи находища на газ, както и голямо разнообразие на минерални ресурси. В селското стопанство какаото е значително перо от износа, след петрола.
  • Flag of Pakistan.svg Пакистан. Докато петролните ресурси са относително скромни в Пакистан, страната разполага с широка гама минерали, магнезит, варовик, мрамор, и доломит. Пакистан е основен производител на култури като памук и ориз.
  • Flag of Turkey.svg Турция разполага с разнообразна ресурсна база. Страната има капацитет за производство на широк спектър от култури. В действителност, Турция е една от малкото страни в света, самостоятелни в производството на храни. За енергийните си нужди, Турция използва ВЕЦ, благодарение на водните си ресурси. Съществуват значителни подземни богатства като боксит, хром, желязна руда и лигнитни въглища.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]