Еберхард (Бавария)
Еберхард (на немски: Eberhard; * 912; † 940) е херцог на Бавария от 937 до 938 г. от династията Луитполдинги. Той последва баща си на трона и през 938 г. крал Ото I го сваля и изгонва.
Еберхард е най-голямият син на баварския херцог Арнулф I Лошия († 14 юли 937 в Регенсбург) и Юдит от Фриули (* сл. 888; † ?, от род Унруохинги), дъщеря на Еберхард († сл. 889), граф на Сюлихгау и Гизела (дъщеря на граф Валтфред от Верона).
През 933 или 934 г. след смърта на крал Рудолф II от Бургундия му е предложена лангобардската корона на Италия, заради произхода на майка му от Унруохингите, но походът на Еберхард в Италия се проваля.
През 937 г., след смъртта на баща му Арнулф I, Еберхард става негов последник на трона в Херцогство Бавария. Германският крал Ото I решава да възстанови власта на Германия над Бавария и го напада през пролетта и есента 938 г. Той свая Еберхард от престола и го изгонва. Ото поставя мястото на Еберхард за херцог Бертхолд, който дотогава е херцог на Каринтия. Братът на Еберхард, Арнулф II (* 913; † 954), който му помагал, e помилван и поставен на новосъздадената служба пфалцграф на Бавария.
По-нататъшната съдба на Еберхард не е известна: възможно той да умира през 940 г. или отива в Унгария и помага на въстаналите князе през 953 г.
Семейство [редактиране]
Еберхард е женен от ок. 935 г. за Луитгарда от Лотарингия-Вердюн (ок. 920 - сл. 960), дъщеря на граф Вигерих, и има децата:
- Вигфрид († 31 август 983), става 959 г. епископ на Вердюн
- Вихбург († сл. 980), омъжва се първо за граф Пилгрим от род Пилгримиди (около Фрайзинг), след неговата смърт за баварския пфалцграф Хартвиг I от род Арибони.
Източници [редактиране]
- Kurt Reindel, Eberhard (Herzog von Bayern), Neue Deutsche Biographie (NDB). 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, S. 227.
