Еберхард III (граф на Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еберхард III и неговите съветници

Еберхард III (на немски: Eberhard III, „der Milde“, * сл. 1362 вер. в Щутгарт, † 16 май 1417 в Гьопинген) от Дом Вюртемберг е граф на Графство Вюртемберг от 1392 до 1417 г. и граф на Монбеляр (1397–1409).

Той е единственият син на граф Улрих фон Вюртемберг (1340–1388) и на Елизабет Баварска (1329–1402) от род Вителсбахи, дъщеря на император Лудвиг Баварски и Маргарета I Холандска.

Той се жени през 1380 г. за Антония Висконти († 1405), дъщеря на Бернабо Висконти, от 1354 г. владетел на Милано. С нея той има няколко деца, от които оживява само по-късният граф Еберхард IV. След смъртта на Антония на 26 март 1405 г. Еберхард се жени за Елизабет от Нюрнберг (1391-1429), дъщеря на бургграф Йохан III от Нюрнберг и Маргарета Люксембургска († 1410), дъщеря на император Карл IV, (договор на 27 март 1406, заедно 1412 г.).

На 15 март 1392 г. той е последник на дядо му граф Еберхард II. Той води мирна съюзническа политика със съседните имперски градове. Еберхард получава графството Монбеляр, което получава след годежа на син му, по-късният граф Еберхард IV Младия за Хенриета дьо Монбеляр († 1444). Хенриета е най-голямата дъщеря и наследничка на граф Хайнрих дьо Монбеляр († 1396 в Битката при Никопол). Еберхард III управлява графството Монбеляр до 1409 г. и го дава тогава на син си Еберхард IV.

Източници[редактиране | edit source]

  • Paul Friedrich von Stälin: Eberhard der Milde. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 556 f.