Еберхард III (граф на Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еберхард III и неговите съветници

Еберхард III (на немски: Eberhard III, „der Milde“, * сл. 1362 вер. в Щутгарт, † 16 май 1417 в Гьопинген) от Дом Вюртемберг е граф на Графство Вюртемберг от 1392 до 1417 г. и граф на Монбеляр (1397–1409).

Той е единственият син на граф Улрих фон Вюртемберг (1340–1388) и на Елизабет Баварска (1329–1402) от род Вителсбахи, дъщеря на император Лудвиг Баварски и Маргарета I Холандска.

Той се жени през 1380 г. за Антония Висконти († 1405), дъщеря на Бернабо Висконти, от 1354 г. владетел на Милано. С нея той има няколко деца, от които оживява само по-късният граф Еберхард IV. След смъртта на Антония на 26 март 1405 г. Еберхард се жени през 1406 г. за Елизабет от Нюрнберг (1391–1429), дъщеря на бургграф Йохан III от Нюрнберг и Маргарета Люксембургска, дъщеря на император Карл IV, (договор на 27 март 1406, заедно 1412 г.).

На 15 март 1392 г. той е последник на дядо му граф Еберхард II. Той води мирна съюзническа политика със съседните имперски градове. Еберхард получава графството Монбеляр, което получава след годежа на син му, по-късният граф Еберхард IV Младия за Хенриета дьо Монбеляр († 1444). Хенриета е най-голямата дъщеря и наследничка на граф Хайнрих дьо Монбеляр († 1396 в Битката при Никопол). Еберхард III управлява графството Монбеляр до 1409 г. и го дава тогава на син си Еберхард IV.

Източници[редактиране | edit source]

  • Paul Friedrich von Stälin: Eberhard der Milde. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 556 f.