Ебионити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ебионитити или Евионитите етим. от лат. от староевр. «ebjonim» - беден) са юдействащи християни които спазват юдейските ритуали, закони и обичаи.[1]

През 380 година Йоан Златоуст бил назначен за епископ на Антиохия. Той с учудване открил, че неговото паство редовно посещава Синагогата, радвайки се на проповедите в нея и общувайки с юдеите. Йоан Златоуст реагирал на това социално явление в епархията си с прословутите си десет проповеди Адварес Юдае, т.е. "Срещу юдеите", с които осъжда юдеите като слуги на дявола, а юдеизма като сатанинска религия.

Йоан Златоуст забранил всякакви социални и икономически контакти на паството си с юдеите, и най-вече споделянето на религиозни идеи и практики.

Антиюдейските проповеди от амвона на Златоуст били приемани за образец на църковната реторика през средновековието. Стилистиката на Златоуст била приета за основа на по-нататъшната църковна проповедническа политика, следствие на която контактите на християните с юдеите били ограничени със закон, с който било забранено посещението от християни на юдейски църковни ритуали, както и да пазят кашер и да посещават Синагогите. Следствие на тази държавно-църковна политика от 4 - 5 век ебионитите западнали и напълно изчезнали, а християнството и юдаизма практически всестранно се отделили, като за целта бил въведен нов християнски свещен календар, така че, никога да не могат да съвпаднат юдейските и християнски църковни празници, а наместо съботата от юдаизма (шестия ден от седмицата), за почивен ден на християните била определена неделята (седмия ден от седмицата) /виж нумерология/.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 303-304. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]