Ебл (Аквитания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ебл Манцер, наричан Бастард (на френски: Ebles Manzer, на немски: Ebalus Mancer, der Bastard, * 870, † 935) е граф на Поатие (890–892 и 902–935), Оверн и херцог на Аквитания (927–935) от фамилията Рамнулфиди.

Той е извънбрачен син на граф Рамнулф II († 890) от Поатие. През 892 г. той трябва да бяга от граф Адемар, който с помоща на крал Одо е окупирал Поатие. Ебл намира обежище при Вилхелм I Благочестиви, първият княз на Аквитания. С неговата помощ той завладява през 902 г. обратно Поатие, когато Адéмар отсъства. От крал Шарл III Простовати, с когото е израстнал заедно, той е признат веднага за легитимен граф на Поатие. Той основава други вицеграфства. Ебал завладява през 904 г. Лимузен и през 911 г. е един от командирите на войската, които побеждават норманите с Роло, след което се подписва мирен договор (в Saint-Clair-sur-Epte).

През 927 г. умира аквитанският херцог Акфред, на когото той е наследник. По времето на борбите между Каролингите и Робертините 922 г. той е на страната на крал Шарл III против маркграф Робер. През 923 г. той отказва да признае новия крал Рудолф, от партията на Робертините и той му взема няколко графства.

След октомври 891 г. той се жени първо за Арембурга; през февруари 911 г. той е женен за Емилиен, която умира през 913/915 г. и той се жени за Аделе. Той има два сина:

от Арембурга:

  • Вилхелм III († 3 април 963), граф на Поатие (Вилхелм I) и херцог на Аквитания (Вилхелм III)

от Емилиен:

Източници[редактиране | edit source]

  • Joseph Hurst Lupton, St. John of Damascus (London: Society for Promoting Christian Knowledge, 1882), 61; Edward C. Hegeler, The Monist, Volume XX (Chicago: The Open Court Publishing Company, 1910), 15.
  • Michel Dillange, Les Comtes de Poitou, Ducs d'Aquitaine (778-1204), Geste éditions, coll. « La Crèche », 1995, 304 p., ISBN 978-2-910919-09-2, p. 80.)]]