Евдокия Комнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евдокия Комнина
съпруга на сеньора на Монпелие
Родена: ок. 1150
Починала: ок. 1203

Евдокия Комнина (на гръцки: Ευδοκία Κομνηνή, 1150 или 1152 – ок. 1203) е византийска принцеса, племененница на император Мануил I Комнин.

Евдокия е дъщеря на севастократор Исак Комнин и втората му съпруга Ирина Синадина. Исак Комнин е трети син на император Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад и е по-голям брат на император Мануил I Комнин. Въпреки че е по голям брат на Мануил I, бащата на Евдокия не заема византийския престол по желание на император Йоан II Комнин, който посочил преди смъртта си за свой наследник по-малкия си син Маниуил и лишил Исак от престолонаследие. Вместо с императорска титла, Исак е почетен с титлата севастократор.

Император Мануил I Комнин използва Евдокия и сестрите ѝ за уреждане на политическите отношения на Византия с със съседните ѝ държави. Така сестрата на Евдокия, Теодора Комнина, е омъжена за йерусалимския крал Балдуин III, а по-късно става любовница на византийския император Андроник II Комнин. Другата сестра на Евдокия, Мария Комнина, се омъжва за унгарския крал Ищван IV.

През 1174 г. Мануил Комнин договаря брак между Евдокия и крал Алфонсо II Арагонски. Същата година Евдокия Комнина пристига в Прованс, където трябва да бъде венчана с арагонския крал. Когато Евдокия пристига, става ясно, че Алфонсо II вече се е венчал за Санча Кастилска. По този случай трубадурът Пиер Видал се изказва, че кралят избрал "бедната кастилска девойка пред златната камила на император Мануил I". След дълги колебания през 1179 г. Евдокия се жени за Гилем VIII, сеньор на Монпелие, след като преди това е постигната договореност, според която всеки мъжки поданик на Монпелие е принуден да даде клетва, че първородното дете на Евдокия и Гилем VIII, независимо от пола му, ще наследи владенията на Гилем VIII.

Често съвременниците на Евдокия, включително трубадурите Фолке Марсилски и Гиро дьо Борней, говорят за нея като за императрица (на окситански:emperairitz) и я наричат дъщеря на император Мануил I Комнин, което е причина произходът на Евдокия да бъде поставян под съмнение от някои съвремнни автори. Други източници съвсем точно я посочват като племенница на Мануил I.

Гилем VIII и Евдокия Комнина имат една дъщеря, Мария дьо Монпелие (родена през 1181 или 1182 г.), която през 1203 г. е омъжена за арагонския крал Педро II.

През 1187 г. бркът на Гилем XVIII и Евдокия Комнина е разтрогнат. Според някои източници причината за развода е, че Евдокия окуражава амбициите на Фолке Марсилски, а според други причина за раздялата е желанието на Гилем VIII да се сдобие с мъжки наследник. След раздялата Евдокия Комнина е пратена в манастира в Амиен, където умира около 1203 г.

Източници и библиография[редактиране | edit source]

  • Biographies des troubadours ed. J. Boutière, A.-H. Schutz .Paris: Nizet, 1964, pp. 476-481.
  • Stanislaw Stronski, Le troubadour Folquet de Marseille. Krakow: Académie des Sciences, 1910 pp. 156-158.
  • Ruth V. Sharman. The Cansos and Sirventes of the Troubadour Giraut de Borneil. Cambridge: Cambridge University Press, 1989. ISBN 0-521-25635-6, p. 59.
  • Duvernoy, Jean (1976), Guillaume de Puylaurens, Chronique 1145-1275: Chronica magistri Guillelmi de Podio Laurentii, CNRS, ISBN 2910352064, pp. 62-63.
  • W. Hecht. Zur Geschichte der "Kaiserin" von Montpellier, Eudoxia Komnena in Revue des études byzantines, Vol. 26 (1968), pp. 161-169.
  • K. Varzos. Ē genealogia tōn Komnēnōn, (Thessalonica, 1984) Vol. 2, pp. 346-359.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eudokia Komnene“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.