Евлоги Георгиев

Евлоги Георгиев български предприемач Роден: 3 октомври 1819 Карлово, днес България Починал: 5 юли 1897 Букурещ, Румъния

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век. Той прекарва по-голямата част от живота си (60 години) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат на Христо Георгиев.

Биография

Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, след което за Букурещ.

Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. Постепенно разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят.

Благотворителност

Бронзови фигури на братя Христо и Евлоги Георгиеви на входа на СУ.

Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ.

Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:

• на болницата в Галац - 100 000 лв.
• на университета "Карол I” - 200 000 лв.
• на Българско девическо училище в Солун - 50 000. лв.
• на Българска болница в Цариград - 120 000 лв.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.

Венец на филантропическата му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m² в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

Завещание

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

• На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
• "Да се поддържа училището "Кирил и Методий" - 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти."
• На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
• 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
• За приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците.
• Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.

• На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му - Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
• Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
• На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
• За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.

В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията". За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.

Оспорване

Вуйчото на Евлоги - Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

Правителството, в което петима министри са юристи - Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: "Правителството няма да спечели пари и чест в това дело." То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: "Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми." Не успява и българското правителство.

Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс. Те се произнасят: "Как е възможна подобна лудост от едно правителство?"

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".

Решение на съда

През 1911 се решава с парите, които вече са станали над 13 млн, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915.

Едва през 1934 от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.

Източници

• В тази статия са използвани материали, предоставени от Столичната община.
• Енциклопедия България, т.2
• Николов Григор, Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев, в. Сега, 09-12-2005

Външни препратки

• История на средствата, завещани за висше техническо училище
• Борислав Гърдев. Борбата за наследството на Евлоги Георгиев е безмилостна и продължителна. Сп. "Палитра", бр. 27 (2006)