Евлоги Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евлоги Георгиев
български предприемач
Евлоги Георгиев 
Роден: 3 октомври 1819
Карлово, днес България
Починал: 5 юли 1897
Букурещ, Румъния
Народен представител в:

I ОНС   VIII ОНС   

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век.

Прекарва по-голямата част от живота си (60 год.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат на Христо Георгиев.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му - Христо Пулиев и Никола Пулиев - имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола - 50 000, а Евлоги - 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев - 445 386 гроша, Н. Пулиев - 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви - 613 671, Стефан Василев - 42 390, Иван Пулиев - 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството - следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона. [1]

Благотворителност[редактиране | edit source]

Бронзови фигури на братя Христо и Евлоги Георгиеви на входа на СУ.
Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ.

Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:

  • на болницата в Галац - 100 000 лв.
  • на университета "Карол I” - 200 000 лв.
  • на Българско девическо училище в Солун - 50 000. лв.
  • на Българска болница в Цариград - 120 000 лв.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.

Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

Завещание[редактиране | edit source]

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

  • На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
  • "Да се поддържа училището "Кирил и Методий" - 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти."
  • На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
  • 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
  • 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
  • За приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците.
  • Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
  • На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му - Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
  • Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
  • На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
  • За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.

В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията". За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.

Оспорване[редактиране | edit source]

Вуйчото на Евлоги - Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

Правителството, в което петима министри са юристи - Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: "Правителството няма да спечели пари и чест в това дело." То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: "Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми." Не успява и българското правителство.

Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс. Те се произнасят: "Как е възможна подобна лудост от едно правителство?"

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".

Решение на съда[редактиране | edit source]

През 1911 се решава с парите, които вече са станали над 13 млн, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915.

Едва през 1934 от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.

Източници[редактиране | edit source]

  • В тази статия са използвани материали, предоставени от Столичната община.
  • Енциклопедия България, т.2
  • Николов Григор, Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев, в. Сега, 09-12-2005

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. в. Сега