Евразийски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Евразийският съюз (на руски: Еврази́йский Сою́з, с абревиатура ЕАС) е геополитически проект за създаването на конфедерация с общи най-вече геоикономически и геополитически интереси в Евразия, а посредством най-големият континент като фундамент - и в света.

Евразийският проект се основава на общото наследство от разпада на СССР, но идеологически на друга основа и на общото външнополитическо, икономическо, военно, митническо, хуманитарно и културно пространство.

Всред съвременните радетели на този съюз са президентите на Русия и Казахстан, както и геополитика Александър Дугин. Хронологически, проектът се основава на руската историко-философска концепция от първата половина на ХХ век, наречена евразийство, най-виден представител на която е Лев Гумильов.

Измеренията на проекта са в рамките на цялото пространство, както на Европа, така и на Азия - последната с четири основна стълба - Русия, Китай, Индия и Голям Иран.

Евразийския икономически съюз (EaEU), известен също като Евразийският съюз (EaU), е икономически съюз, който се създава чрез договор подписан на 29 май 2014 между лидерите на Беларус, Казахстан и Русия. Съюзът официално ще влезе в сила на 1 януари 2015 г, в случай, че договорът бъде одобрен от парламентите на трите страни. EaEU ще създаде единен икономически пазар от 171 милиона души и брутен вътрешен продукт от 3 трилиона щатски долара. Републиките Армения, Киргизстан и Таджикистан също са изразили интерес за присъединяване към организацията.

История[редактиране | edit source]

Митнически съюз на Беларус, Казахстан и Русия стартира на 1 януари 2010 г. Той е създаден като първа стъпка към формиране на по-широк съюз между бившите съветски републики, подобно на Европейския съюз. Държавите-членки възнамеряват да продължат с икономическа интеграция и планират премахването на всички митнически граници помежду си след юли 2011. Идеята, основана на интеграцията на Европейския съюз, улавя общественото внимание през октомври 2011 г. когато е представена от тогавашния министър-председател на Русия, Владимир Путин, въпреки че за първи път е предложена от президента на Казахстан, Нурсултан Назарбаев, по време на речта си през 1994 в Московския държавен университет. На 18 ноември 2011 г. президентите на Беларус, Казахстан и Русия подписват споразумение, поставящо за цел установяванено на Евразийския съюз до 2015 г. Държавите-членки свикват съвместна комисия за насърчаване на по-тесни икономически връзки. От 1 януари 2012 г. трите държави са единно икономическо пространство, наречено Common Economic Space (CIS), насърчаващо по-нататъшната икономическа интеграция. Икономическата комисия на Евразия е регулаторната агенция за митническия съюз и Евразийския икономически съюз. EaEU не е предназначен да бъде политически блок, а чисто икономически съюз. Споразумението включва план за бъдеща интеграция и утвърждаване на Евразийската комисия (по модела на Европейската комисия) и Евразийското икономическо пространство, което започва работа на 1 януари 2012 г. След подписването на споразумението за създаване на EaEU, президентът Путин казва, "Днес ние създаваме мощен, привлекателен център за икономическо развитие, голям регионален пазар, който обединява повече от 170 милиона души." Бакытжан Сагинтаев, първият заместник-министър на Казахстан и водещ дипломат заяви, "Ние не създаваме политическа организация; ние сформираме чисто икономически съюз. Това е прагматичен начин да се получат финансови облаги. Ние не се бъркаме в това, което Русия прави политически, и те също не могат да ни кажат каква външна политика да предприемаме."


Членство[редактиране | edit source]

Ако се реализира, Евразийския икономически съюз първоначално ще се състои от три държави, които са били част от бившия Съветски съюз: Беларус, Казахстан и Русия. Армения и Киргизстан планират да се присъединят преди края на 2015, докато Узбекистан и Таджикистан също се надяват да се присъединят в близко бъдеще. Владимир Путин обявява през ноември 2011 г., че Евразийският съюз ще се изгради върху "най-добрите ценности на Съветския съюз". Критиците му обаче заявяват, че стремежа към интеграция има за цел да възстанови "Съветската империя". Няколко от кандидатите на президентските избори в Киргизстан през 2011 подкрепят концепцията. През ноември 2011 правителството на Таджикистан заявява, че обмисля членство. Украйна подава заявление да участва в Евразийския съюз като наблюдател през август 2013 г. Членството се разглежда от някои анализатори като ключ към успеха на съюза. Руският натиск над Украйна да се присъедини към EaEU вместо към Европейския съюз е ключов фактор за Евромайданските протести, които свалиха Виктор Янукович от президентския пост на Украйна и доведоха до Кримската криза. С високо напрежение между Русия и Украйна в навечерието на кризата, бъдещо включване на Украйна изглежда малко вероятно. Украйна е втората по големина икономическа сила измежду 15те бивши съветски републики. Министър- председателят на Грузия, Бидзина Иванишвили, съобщава през септември 2013 г, че е проучвал възможностите за присъединяване към съюза, въпреки че по-късно пояснява, че основната стратегия на Грузия все още е да се интегрира в Европейския съюз. Руският министър- председател Димитри Медведев включва Грузия като възможен бъдещ член в изявления, направени през август 2013 г. През септември 2013 г. Армения обявява решението си да се присъедини към митническия съюз на Беларус, Казахстан и Русия. Президентът на Армения Серж Саркисян обявява решението след преговори с руския президент Владимир Путин в Москва. Президентът Владимир Путин подкрепя решението и обещава да "работи изцяло в посока това да се случи". Според вестник „Guardian” планът на Путин за Евразийския митнически съюз е да се превърне в "мощен, наднационален съюз" на суверенни държави, също като Европейския съюз, обединявайки икономически и правни системи, митнически служби и военни способности и да образува мост между Европа и Азия, съперничейки на ЕС, САЩ, Китай и Индия до 2015 г. Русия е най-големият чуждестранен инвеститор в икономиката на Евразия, с инвестиции от общо $3 милиарда (2.27 милиарда евро) през изминалата година. БВП на страната възлиза на $9.9 милиарда (€7,5 милиарда) през 2012 г., според Световната банка.

Разширение[редактиране | edit source]

Ойлер диаграма, показваща връзките между различните мултинационални европейски организации и споразумения. Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че неговата цел е да разшири митническия съюз, така че той да включва всички бивши съветски републики, с изключение на трите балтийски държави, членки на ЕС.

Армения[редактиране | edit source]

През декември 2012 г. арменският президент Серж Саркисян заявява, че интеграциите в ЕС, ОНД и Евразия не трябва да бъдат взаимно изключващи се. Мая Коциянчик, говорител на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, отговаря, че "Ако Армения да се присъедини към митническия съюз, това няма да бъде съвместимо със сключване на двустранни споразумения за свободна търговия между ЕС и Армения, защото митническият съюз има обща външна търговска политика и държавата вече няма да има суверенен контрол над своията политика за външна търговия." Въпреки че Армения приключва преговорите с Европейския съюз за подписване на споразумение за асоцииране през юли 2013 г., на 3 септември 2013 г., президентът на Армения Серж Саркисян обяви в Москва, че Армения ще се присъедини към митническия съюз на Беларус, Казахстан и Русия. В комюнике от руското правителство се заявява, че "Армения реши да се присъедини към митническия съюз и да предприеме необходимите практически стъпки, за да участва в образуването на евразийския икономически съюз." Това решение е често описвано като "обратен завой" от западните медии. На 2 октомври 2013 г. Саркисян заявява в Парламентарната асамблея Съвета на Европа, че Армения е готова да подпише договор с ЕС по време на срещата на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г., без частта на Споразумението, отнасящо се за зоната на свободна търговия, което противоречи на арменското членство в митническия съюз на Евразия. Това предложение е отхвърлено от ЕС и не е подписан договор между Армения и ЕС на срещата. Въпреки че търговията на Армения с членки на ЕС далеч надхвърля тази с членове на митническия съюз на Евразия, Русия, Беларус и Казахстан взети заедно, Армения е зависима от Русия по отношение на своята сигурност. Алианса на Армения с Русия се разглежда от Армения като противовес на рязкото увеличение във военните разходи на Азербайджан (Азербайджан купува танкове, артилерийски оръдия и ракетни установки за милиарди щатски долара от Русия през 2011, 2012 и 2013 г.). Това се разглежда от Армения като заплаха, предвид факта, че войната Нагорни- Карабах (въоръжен конфликт, който се провежда от 1991 г. до май 1994 г., де-факто между Армения и Азербайджан) остава нерешена. Русия също така има своя военна база в Армения.


Подкрепа[редактиране | edit source]

Според проучване проведено от международната асоциация “Gallup” през октомври 2013 г. 64% от арменците са в полза на членството на Армения в съюза. От шестте фракции в арменското народно събрание, пет са заявили своята подкрепа или липсата на възражение срещу решението на правителството да се присъедини към съюза. Левон Тер-Петросян, първият президент на Армения и лидер на опозицията, Арменски национален конгрес, заявява по време на митинг на 1 март 2014 г., че решението е необратимо.


Опозиция[редактиране | edit source]

Сред най-забележителните противници на членството на Армения към Съюза са четирите бивши министри на външните работи: Таню Хованисян (1991-92), Вахан Папасян (1993-96), Александър Арзуманян (1996-98) и Вартан Осканян (1998-2008). Хованисян, който официално е на второ място в президентските избори през 2013 г., заявява, че чрез присъединяването си към съюза Армения "ограничава суверенитета си." Партията на Хованисян е единствената политическа партия в Народното събрание, която е заявила своята опозиция. Други значими политици, които са заявили несъгласието си включват бившия министър-председател Арам Саркисян и съветския дисидент Паруйр Айрикян.


Азербайджан[редактиране | edit source]

Противопоставяне на споразумението идва от икономическия министър на Азербайджански, който посочва, че страната не е готова да се присъедини към съюза.


Грузия[редактиране | edit source]

През септември 2013 г., по време на интервю министър-председателят Бидзина Иванишвили изразява отвореност за възможността Грузия да се присъедини към митническия съюз "ако това ще бъде изгодно за нашата страна".


Киргизстан[редактиране | edit source]

Киргизстан е заявила желанието си да се присъедини към митническия съюз. През октомври 2011 г. действащият премиер на Киргизстан съобщява, че страната му ще се присъедини към съюза, както и че този процес е договорен с министър-председателите на другите държави-членки.


Молдова[редактиране | edit source]

На 2 февруари 2014 автономната териториална единица Гагаузия в Молдова провежда два референдума на тема европейска интеграция. В единия 98.4 % са гласували в полза на присъединение към митническия съюз на Беларус, Казахстан и Русия, докато във втория 97,2 % се противопоставят на бъдещата интеграция с ЕС. 98.9 % също поддържат тезата, че Гагаузия може да обяви независимост, ако Молдова се унифицирана с Румъния. Същестувва загриженост в Гагаузия, че молдовската интеграция с ЕС може да доведе до такова обединение с Румъния, която не се харесва в автономния регион.


Таджикистан[редактиране | edit source]

Таджикистан планира да се присъедини към митническия съюз.


Турция[редактиране | edit source]

Декларация от Службата на президента на Казахстан на 6 юни 2014 г. съобщава, че президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев подканил президента на Турция, Абдулах Гюл към присъединение към Евразийския икономически съюз. Изявлението е обявено в деня след четвъртото събрание на Съвета за сътрудничество на тюркскоговорящите страни (Тюркския съвет), провело се на 4ти и 5ти юни в турския пристанищен град Бодрум.


Украйна[редактиране | edit source]

Бившият президент на Украйна Виктор Янукович, заявява през ноември 2010 г. и март 2012, че Украйна може да се присъедини към Митническия съюз в бъдеще, но, че конституцията на Украйна в момента не може да им позволи да се присъединят. Въпреки това, той също така заявява, (през април 2010 г.), че Украйна няма да се присъедини към Митническия съюз. Евентуалното споразумение за асоцииране на Украйна (АА) с Европейския съюз (ЕС) се разглежда от ЕС като несъвместимо с присъединяването на Украйна към Митническия съюз с Русия, Казахстан и Беларус; според председателя на Европейската комисия, Хосе Мануел Барозу, това би сложило край на шансовете за споразумение. Янукович исказва желание да продължи процедурата за членство на Украйна в ЕС. През май 2011 г. Янукович заявява, че Украйна "търси механизми на сътрудничество, които ще ни позволят да работим с Митническия съюз до степен, която украинските закони и нашите задължения към световните организации като Световната търговска организация позволяват ". Украинският премиер Микола Азаров заявява през декември 2012, че Украйна може и следва да си сътрудничи както с Митнически съюз така и с Европейския съюз по едно и също време. През януари 2013 г. президентът Янукович заявява, че е отменил посещението си в Москва през декември 2012, защото страната му все още не е готова да се присъедини към Митническия съюз. Той допълнително заявява, че Украйна се опитва да отговори на законовите изисквания на Митническия съюз, без да навреди на други международни споразумения и че "експерти от двете страни [Украйна и Русия] в момента работят по този въпрос". Въпреки това, той не се ангажира с твърдение, че Украйна ще се присъедини към съюза. Той също така изразява надежда, че споразумението за асоцииране с ЕС ще бъде подписано през 2013 година. Арсений Яценюк, лидерът на Всеукраинско обединение „Отечество“, втората по големина партия на Украйна, изявява позиция срещу това Украйна да се присъедини към Митническия съюз. Той заявява през декември 2012, че "това Украйна да се присъедини към Митническия съюз означава възстановяването на Съветския съюз в малко по-различна форма и с различно име. Но това означава, че страната ще се превърне в част от Руската империя. Ние знаем историята. Били сме там и не искаме да се върнем там ". През декември 2012 г. проучване на Демократичната инициативна организация, център Разумков, сочи, че 32% от хората подкрепят присъединяването на Украйна към Митническия съюз. На 25 февруари 2013 председателят на Европейската комисия Барозу отново разясни "Една страна не може в същото време да бъде член на митнически съюз и да бъде в общата зона за свободна търговия с Европейския съюз". По това време президентът Янукович е в преговори с Русия, за да се "намери най-подходящия модел" за сътрудничество с Митническия съюз, докато едновременно с това той се опитва да се се договори с ЕС за клаузата за свободна търговия и политическо асоцииране. Председателят на Върховната Рада (Украинския парламента) Володимир Рибак отбелязва на 7 март, 2013, че "въпросът за Митническия съюз не се обсъжда". През октомври 2013 г., Янакувич решава да замрази преговорите с ЕС и да предприеме по-тясна икономическа интеграция с Русия, включително евентуално присъединяване към EaEU. Това води до разрастването на движението Евромайдан с масовия опозиционен протест, най-вече в Киев, които го принуждава да напусне властта. Последващото избиране на Петро Порошенко, който е заявява, че би предпочел членство в ЕС, вместо в EaEU, и враждебността към Русия, причинена от участието на руски военни сили в про-руски конфликт в Украйна през 2014 г., правят вероятността Украйна да се присъедини към EaEU много малка.


Статут на наблюдател[редактиране | edit source]

Преговорите за присъждане на статут на наблюдател на Украйна в Митническия съюз се състоят през април/ май 2013. Този статут дава на Украйна правото да присъства на заседанията, да се присъединява към подготовката на документи, но изключва правото й на глас. Подписано е споразумението за присъждане на такъв статут на Украйна на 31 май 2013 г. в Минск. Състоянието на Украйна като държава наблюдател не влиза в конфликт с планираното споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. Министър-председателят Микола Азаров заявява на 7 юни 2013 г., че "много изгодни условия", включително "рязко намаляване на цената на природния газ и отмяната на износните мита на суровия петрол", са били предложени на Украйна, при условие че се присъедини към Митническия съюз, но подчертава, че членството й в Световната търговска организация, както и свързаните с това споразумения, са предотвратили това да се случи. Този статут ще бъде отменен при положение, че Украйна влезе в Европейския съюз.


Донецка народна република[редактиране | edit source]

Самопровъзгласилата се Народна република Донецк е изразила интерес в присъединяващите се към Митническия съюз.


Узбекистан[редактиране | edit source]

Ръководителят на горната камара на парламента на Узбекистан Илгизар Собиров показва подкрепа за присъединяване към руския търговията блок на 12ти ноември 2013 след среща с делегация от горната камара на руския парламент. Въпреки това, на 29 май, президентът на Узбекистан Ислам Каримов разкритикува Евразйския съюз въз основа на загубата на суверенитет и изрази несъгласието си с проекта.


Прогнозирано икономическо въздействие[редактиране | edit source]

EaEU ще има значителен потенциал през следващите две десетилетия. Експерти предвиждат ръст от 25 на 100 в БВП на държавите-членки през 2030 г., което се равнява на над US $ 600bn. Споразумението ще даде на гражданите на държавите членки достъп до работни места и образование на територията на съюза. Той също така ще доведе до съвместни проекти в много сектори, включително селското стопанство, енергетиката, технологиите и транспорта.


Споразумения за свободен пазар[редактиране | edit source]

Виетнамският президент Труонг Тан Санг посочва през юли 2012, че Виетнам може да се присъедини към Митническия съюз "ако има политическо желание от управляващите органи на страната, както и от партньорите в Беларус и Казахстан, ние скоро ще бъдем в състояние да започнем този процес ". Митническият съюз приключва споразумение за проучване на възможностите за свободната търговия (FTA) на Виетнам през ноември 2012 г. Руският премиер Дмитрий Медведев заявява през ноември 2012, че преговорите по споразумението за свободна търговия ще започнат в началото на 2013 година. Виетнамски служители оценяват през септември 2012, че преговорите може да отнемат две години. Търговията между Виетнам и Митническия съюз през 2011 г. е изчислена на 2,240 милиарда USD. Както е обявено от руския вицепремиер Аркадий Дворкович на 9 декември 2013 г., Израел обмисля подписването на споразумение за свободна търговия с Митническия съюз.


Съществуващите проекти за интеграция[редактиране | edit source]

Митническия съюз на Евразийската икономическа общност вече донесе частична икономическа интеграция между трите страни, и Евроазиатския икономически съюз се счита за продължаването на този митнически съюз. Въпреки това, въздействието на това споразумение е ясно - търговията между трите държави всъщност спадна с 13% през първата година на споразумението. Редица други регионални организации също така предоставят основа за по-нататъшна интеграция: Съюзът между Русия и Беларус; Евроазиатската икономическа общност на Русия, Беларус и Казахстан; Колективната организацията на договора за сигурност, състояща се от Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и страните от Общността на независимите държави, включващ повечето от бившите съветски републики.


Свобода на движение[редактиране | edit source]

Граждани на страните-членки на съюза могат да пътуват до други държави-членки с вътрешен паспорт. Въпреки, че Русия също допуска достъп на граждани на други държави от CIS без паспорт, очаква се, че след 2015 г., само гражданите на Митническия съюз ще имат тази привилегия.


Евразийска икономическа комисия[редактиране | edit source]

Споразумението, подписано от министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев и президента на Беларус Александър Лукашенко създава Евроазийската икономическа комисия, наднационалния надзорен орган на евразийското икономическо пространство, което започва работа на 1 януари 2012 година. Комисията е изградена по модела на Европейската комисия. Седалището на комисията ще бъде в Москва и разходите по инфраструктурата и настаняването на служителите ще бъдат финансирани от Русия, а като цяло бюджета на комисията ще бъде финансиран от всичките три страни в зависимост от данъчния дял в Митническия съюз на Беларус, Казахстан и Русия. Настоящия пазар на трите държави възлиза на около 165 милиона души и има комбиниран БВП от около $ 2.3 трилиона. Комисията ще се ръководи от съвет, състоящ се от три вицепремиери от правителството на Беларус, правителството на Казахстан и правителството на Русия. Всяка страна ще осигури още трима представители, които ще извършват оперативно управление и ще ръководят ежедневната работа на организацията. Всички тези висши членове ще получат статут на федерални министри в съответните държави. Комисията ще се състои от редица ведомства и по-нисшия пероснал ще се състои от 84% руски официални лица, 10% казахи и 6% беларуси, пропорционално на населението на страните-членки. Руският кандидат за място в Съвета на комисията е Виктор Христенко, министър на промишлеността и търговията (Христенко ще трябва да стане заместник министър-председателя, за да заеме поста). Казахстанският и беларуският кандидат остават неизвестни. Евразийската комисия ще има право да взема решения не само по отношение на митническата политика, но и в такива области като макроикономиката, регулирането на икономическата конкуренция, енергийната политика и финансовата политика. Комисията също така ще участва в държавните поръчки и контрола на трудовата миграция. Споразумението на комисията ще съдържа строги разпоредби за борбата с корупцията. Тогавашният президент на Русия Дмитрий Медведев заявява, че както положителния, така и отрицателния опит на Европейския съюз ще бъде взет под внимание и твърди, че Евразийският съюз ще избегне проблемите на икономическите различия между страните, като на тези от Еврозоната, тъй като страните-членки имат сходно ниво на икономическо развитие, както и обща история и ценности.


Отговор[редактиране | edit source]

Западните анализатори обикновено виждат EaEU като начин да се съберат много от бившите съветски републики. Например, журналистът от „Washington Post” Абигейл Хаусльонер коментира, че договорът е предназначен "за по-нататъшно засилване на руските връзки с бившите съветски републики." САЩ изрази своето противопоставяне на Евразийския съюз, твърдейки, че той е опит да се възстанови съюз от типа на СССР сред бившите съветски републики. През декември 2012 г., бившият държавен секретар Хилъри Клинтън заявява, „Няма да се нарича Съветски съюз. Ще се нарича Митнически съюз, Евразийския съюз или нещо подобно, но нека не се заблуждаваме. Ние знаем каква е целта и се опитваме да открием ефективни начини да забавим или предотвратим процеса". Въпреки това други анализатори се съмняват съюзът да има някакво реално действие. "Без модернизация и реални икономически реформи, какво би означавал този съюз?" пита Алексей Малашенко от московския център на „Carnegie Endowment’s”. Коментар публикуван в „The Economist” гласи "Евразийският икономически съюз трябваше да бъде противотежест на Европейския съюз и Запада. Това сега изглежда малко вероятно" и "Споразумението е неясно, техническите подробности остават нерешени, което го прави по-скоро политическо шоу, отколкото нещо икономически значимо ". Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев го нарича "трудно извоюваната постижение" и "благословия за нашите хора". Въпреки това не всички граждани на Казахстан са доволни от споразумението. Десетки хора, протестиращи срещу споразумението са арестувани в столицата на страната, след като то е подписано. Индия, Израел, Нова Зеландия, Турция и Виетнам са сред страните, които бързо изразяват желание да създадат търговски споразумения с новия Евразийски икономически съюз след като е подписан договора.




Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]