Еврейски етнически групи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Китайска еврейка
Етиопска еврейка от 19 век

Историческите проучвания на съвременната епоха разкриват, че в течение на времето от възникването на юдаизма като религия по времето на Голямата асамблея, сред еврейската диаспора от периода на т.нар. вавилонски плен се формират различни езикови и културни еврейски общности като групи от хора, идентифициращи се като евреи. Следва да се разграничава понятието евреин (употребено изпърво в книгите от Новия завет) от юдеин, което означава онзи изповядващ юдаизма или преминал към юдаизма (прозелит). Исторически юдеите са едно от Дванайсетте израилски племена, а юдаизма като религия се оформя окончателно по времето на т.нар. зугот, и по-точно след въстанието на Макавеите. По принцип исторически и коректно името израилтяни и Израел се свързва с Израилското (Северното) царство на десетте изгубени колена след т.нар. асирийски плен, в различие от южното Юдейско царство което опазило завещания монотеистичен култ и книжнина (двете първи части от Стария завет - Тората и Пророците) от Неемия и Ездра по времето на възникването на юдаизма като религия.

Последни генетични изследвания [1][редактиране | edit source]

Последните генетични изследвания издават три основни етнически групи евреи по произход - мизрахи, сефаради и ашкенази (виж екзиларх и главен равин). Най-новите съвременни изследвания на генофонда и генокода на съвременните евреи потвърждават възприетата класическа от края на 19 век теза за документалната хипотеза при съставянето на книгите от стария завет на Светото писание. За първи път систематично и стройно тази хипотеза е изложена в книгата от 1878 г. на немския библеист Юлиус Велхаузен - "Въведение в историята на Израел". Резултатите от генетичните изследвания на евреите с оглед на тяхното минало кореспондират и с (не)разкритите артефакти в Близкия изток при последните теренни археологически разкопки и проучвания.[2]

Доколкото генетичните и археологически данни позволяват в историческа ретроспекция да се направи разграничение и идентификация на основните групи евреи, то те се явяват наследници съответно и основно:

  1. мизрахи - на иранските и иракски евреи (от територията на т.нар. Голям Иран), чийто културен и духовен център до средновековието се е явявал Вавилон - виж Вавилонски талмуд (и които най-добре са интегрирани и асимилирали се сред местното население);
  2. сефаради - на прозелитското население на Ханаан и на финикийските градове-държави по Средиземноморското крайбрежие, включително Картаген (пуните) - заселили се и опазили се на Пиренейския полуостров основно;
  3. ашкенази - на юдаизиралите се хазари през средновековието[3] - тази теза е все още оспорвана сред научната общност. Интересна подробност е тази, че за разлика от останалите две основни еврейски етнически общности, тази на ашкеназите е с почти неизяснен древен произход и поради недостатъчните данни за произхода на хазарите, то те с голяма степен на недостоверност се отнасят към библейското семейство от внуци на Яфет (син на Гомер, от семейството на Тогарма), живели в Средна Азия или пък към някое/някои (три според Елхад ха Дани) от загубените в древността израилеви колена - в случая в Голям Иран. При похода си към Индия, Александър Македонски среща хазарите някъде в Хорасан. Най-старата част от Авестата, намеква, че Ариман живее на северната граница на древния земеделски Източен Иран, което е явен намек, че "всеунищожаващия дух на пустинята" е еманация за степните чергарски народи от Средна Азия, които извършвайки набези ограбвали земеделската реколта и добитъка на уседналите ирански народи по времето на възникването на зороастризма като религия - виж култура на Иран.

Европейски евреи[редактиране | edit source]

  • Сефаради (ивр. ספרדים [сфаради́м] испанци) — потомци на изгонени от Испания и Португалия евреи. Сефарадите имат свой език наричан ладински, както и своя литургия.
  • Ашкенази (ивр. אשכנזים [ашкенази́м] саксонци) — потомци на евреи от средновековна Полша, Германия, северна Италия и северна Франция. Историческият им език е идиш. Имат своя литургия.
  • Римски евреи (ивр. רומים [ро́мим] рими) — обособена еврейска общност в Италия (исторически в Папската държава) в отличие от сефардската и ашкеназка литургична традиция. Говорят на италиански език. Следва да се има предвид, че италианската еврейска общност е твърде малка в сравнителен план. Свързват се с романьотската общност.
  • Кенаним (ивр. כנענים [кна́ним] 1. ханаанци, 2. славяни) и (старослав. жидовини) — историческа група евреи живели в Киевска Рус и общували на еврейско-славянски диалект. Свързват се с ашкеназката общност, частично с романьотите.
  • Романьоти (ивр. רומניוטים [романьо́тим] византийци и на ладино [грегос] гърци) — наследници на поселилите се в Мала Азия и оттам на Балканите през античността евреи. Произлизат от източните евреи, но част от тях се свързват и със сефарадите, особено в контекста на приетите от Баязид II испански и португалски евреи.
  • Провансалски евреи — исторически южните евреи във Франция - в Прованса. Говорят на еврейски диалект на провансалския език. Произлизат от околните народи на Юдея, които са насилствено обрязани и приели юдаизма прозелити по време на управлението на Хасмонеите.

Кавказки евреи[редактиране | edit source]

Кримски евреи[редактиране | edit source]

Евреите в Северна Африка, Мала и Средна Азия[редактиране | edit source]

По принцип евреите произхождащи от Северна Африка, Мала и Средна Азия се обозначават като «мизрахи», т.е. това се онази от трите основни еврейски общности, която е без собствена литургична традиция и която максимално тясно пасва на старозаветния еврейски профил.

Арабски евреи[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Панорама[редактиране | edit source]

Еврейски етнически и социокултурни групи през 1490 г. в Стария свят, т.е. 2 години преди откриването на Америка и изгонването на сефарадите от Иберия - северно полукълбо

Вижте също[редактиране | edit source]