Евренкьой
| Евренкьой Εβρίνος | |
| — село — | |
  Евренкьой  Евренкьой  Евренкьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 86 m |
| Население | 510 души (2001) |
Евренкьой или Авренкьой (на гръцки: Εβρίνος, Евринос) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 30 километра източно от Гюмюрджина (Комотини).
История[редактиране | редактиране на кода]
В село Евренкьой имало 35 български и 40 турски къщи. Жителите на Евренкьой дошли от ГОлям Дервент и Сачанли. Имало семейства от Аврен, Крумовградско. Отглеждали тютюн и лозя. Животновъдстрото било слабо застъпено. Нмало черква и училище, а ходели да се черкуват в бизкото село Ясъюк ъ децата учели там. През 1913 г. били изклани всички мъже и момчета от 12 години нагоре. Жените и момичетатта били подложени на унижението и болката да изтърпят посегателствата над тях от загубилите човешки образ башибозуци. Спасили се по чудо трима страци - дядо Иван, дядо Георги и дядо Дельо.[1]
В 19 век Евренкьой е село в Гюмюрджинска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 25 български екзархийски семейства смесени с 30 семейства турци.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Еврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Евренкьой
Гино Д. Караджов, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 10-а прилепска дружина, 3-та рота на 11-а сярска дружина, кръст „За храброст“ IV ст.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 4. Шалапатов, Димитър, "Българските християнски селища в западна (Беломорска) Тракия, Български писател, 2011 г.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 336.
4. Шалапатов, Димитър, "Българските християнски селища в западна (Беломорска) Тракия, Български писател, 2011 г.
