Евроатлантизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Евроатлантизмът е геополитическа философия за политическо, икономическо и военно сближаване на Северна Америка (в частност САЩ и в по-малка степен Канада) и Западна Европа в рамките на общите ценности на "демокрацията, индивидуалната свобода и върховенство на закона".

В основата на евроатлантизма е Атлантическата харта от времето на Втората световна война. Разцвета на геополитическата философия настъпва в края на Втората световна война и по-специално с началото на Студената война, като противопоставяне на Съветския съюз с неговата комунистическа идеология и болшевизъм.

Теоретичен основоположник на евроатлантизма е английския географ Халфорд Макиндер, който го въвежда в геополитиката. На основата на тази идеология започва плана "Маршал" през 1949 г. и се формира военно-политическия блок на НАТО, чиято цел е да предотврати разпространението на съветското влияние в Западна Европа.

С падане на Берлинската стена е отнет основния идеологически аргумент за съществуването на евроатлантизма, и според някои предимно руски геополитици-евроазийци, тази философия губи своя смисъл.

Съединените американски щати се опитват да подържат евроатлантизма и при новите геополитически реалности с лозунги от типа "борба срещу тероризма". Сред основните подръжници на евроатлантизма са бившите съветски сателити от Централна и Източна Европа (наричана от някои американски политици "Новата Европа"), а основно Германия и Франция от "Старата Европа" са по-резервирани към пропагандираните "нови ценности" в условията на новата геополитическа реалност в света след края на Студената война и падането на Желязната завеса.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]