Песенен конкурс Евровизия
Песенният конкурс "Евровизия" е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 100 и 600 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ и други. От 2000 година конкурсът може да се гледа и онлайн.
Съдържание |
История [редактиране]
Конкурсът се провежда за първи път през 1956 година в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие едва 7 държави — Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957–1986 към „Евровизия“ се присъединяват нови 18 държави, а между 1994–2008 — още 20 страни.
От 2001 година е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Германия, Франция, Испания и Великобритания) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 това правило е променено — обособяват се 2 полуфинала с по 19 участника, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата четворка и страната-домакин на конкурса.
В момента песните се оценяват по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор на от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители — 50% жури. Тази система е въведена през 2009 година. До 2008 е в сила друга — песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.
Дебюти на Евровизия [редактиране]
| Издание | Дебютиращи страни |
|---|---|
| 1956 | .svg){kind=small} Белгия,  Франция,  Германия,  Италия, Люксембург,  Нидерландия,  Швейцария |
| 1957 |  Австрия,  Дания,  Великобритания |
| 1958 |  Швеция |
| 1959 |  Монако |
| 1960 |  Норвегия |
| 1961 |  Финландия,  Испания,  Югославия |
| 1964 |  Португалия |
| 1965 |  Ирландия |
| 1971 |  Малта |
| 1973 |  Израел |
| 1974 |  Гърция |
| 1975 |  Турция |
| 1980 |  Мароко |
| 1981 |  Кипър |
| 1986 |  Исландия |
| 1993 |  Босна и Херцеговина,  Хърватия,  Словения |
| 1994 |  Естония,  Унгария,  Литва,  Полша, Румъния,  Русия,  Словакия |
| 1998 |  Република Македония |
| 2000 |  Латвия |
| 2003 |  Украйна |
| 2004 |  Албания,  Андора,  Беларус, Сърбия и Черна Гора |
| 2005 | .svg){kind=small} България,  Молдова |
| 2006 |  Армения |
| 2007 |  Чехия, .svg){kind=small} Грузия,  Черна гора,  Сърбия |
| 2008 |  Азербайджан,  Сан Марино |
Правила на Евровизия [редактиране]
Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1957 и 1973, а след това отново между 1977 и 1999), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.
Критика [редактиране]
Основните забележки към конкурса се състоят в “политическия вот”, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. Но напоследък тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия зае второ място през 2009, а на първо се класира Норвегия — все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване. Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландските Lordi, завършили на първо място пред 2006 година в Атина, или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 година в Хелзинки .
Победители [редактиране]
„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА (станали победители през 1974 с песента Waterloo) и Селин Дион (победителка от 1988 в Дъблин, Ирландия с песента Ne Partez Pas Sans Moi на френски език). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона — Джони Логан, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович и др.
Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.
_cropped.jpg)
Вижте също [редактиране]
- България в Евровизия
- Армения в Евровизия
- Германия в Евровизия
- Евровизия 2010
- Евровизия 2011
- Евровизия 2012
Външни препратки [редактиране]
- Официален уебсайт на конкурса
- Българският независим портал на Евровизия
- Българският форум за Евровизия
|
|||||
