Евровизия 1958

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1958
'
Дата на финал 12 март
Водещ Хани Липс
Местно излъчване Флаг на Нидерландия Нидерландия
Нидерландска телевизия
Място Хилверсюм
Нидерландия,
Студио "Авро"
Победител "Dors mon amour", Флаг на Франция Франция
Система за гласуване
Всяко национално жури
се състои от 10 члена,
които имат право на по 1 точка
Брой участници 10
Дебют Флаг на Швеция Швеция
Евровизия 
◄ 1957 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1959 ►

Евровизия 1958 е третият поред песенен конкурс.

Провежда се на 12 март в Хилверсюм, Нидерландия, в студио "Авро". Шведската телевизия се присъединява към фестивала, но участниците отново са 10, както и през предходната година, защото Великобритания не изпраща свой представител. Това го прави втория, на който не е изпълнена нито една песен на английски език. Побеждава Андре Клавьо от Франция. Първата победителка на "Евровизия" Лис Асия се включва отново, класира се втора. Отново участва и Кори Брокен, която пък печели през 1957, но този път заема последно място. Музиката се изпълнява от оркестър "Метроном". Първа поява на "Евровизия" за Доменико Модуньо. Той изпълнява "Nel blu dipinto di blu", която още същата година става хит по цял свят, а до днес всички я помнят просто като "Воларе". Националните журита обаче му отрежда трето място. Модуньо излиза първи на сцената, а после е принуден да изпълни песента си отново, защото се оказва, че в някои държави е имало проблем с трасето и зрителите не са успели да видят началото на конкурса. За първа година домакините решават песните да бъдат изпълнени без всяка от тях поотделно да се представя от водещ. В Нидерландската телевизия преценят, че така ще се постигне по-голяма безпристрастност у зрителя. Водещата Хани Липс се появява едва в средата на програмата, за да прочете съобщението за проблеми в трасето.[1]

Студио "Авро"

Правила[редактиране | edit source]

От тази година влиза в сила правилото домакин на фестивала да е държавата, чийто изпълнител е победил в предишното му издание. Остава в сила регламентът за гласуване: всяка държава има жури от по 10 члена, всеки един от които има право да даде по една точка на песента, която му е харесала.[2]

Франк Пурсел, който дирижира френската песен (вляво), водещата Хани Липс и победителят Андре Клавьо

Участници[редактиране | edit source]

Номер Държава Език Изпълнител Песен Превод Място Точки
01 Флаг на Италия Италия италиански Доменико Модуньо "Nel blu dipinto di blu" В синьо, нарисувано синьо" 3 13
02 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Кори Брокен "Heel de wereld" "Навсякъде по света" 9 1
03 Флаг на Франция Франция френски Андре Клавьо "Dors, mon amour" "Спи, моя любов" 1 27
04 Флаг на Люксембург Люксембург френски Соланж Бери "Un grand amour" "Голяма любов" 9 1
05 Флаг на Швеция Швеция шведски Алис Бабс Lilla stjärna "Звездичка" 4 10
06 Флаг на Дания Дания датски Раквел Растени "Jeg rev et blad ud af min dagbog" "Откъснах лист от моя дневник" 8 3
07 Флаг на Белгия Белгия френски Фуд Льоклер "Ma petite chatte" "Моето малко котенце" 5 8
08 Флаг на Германия Германия немски Марго Хилшер "Für zwei Groschen Musik" "Музика за два пенса" 7 5
09 Флаг на Австрия Австрия немски Лиана Августин "Die ganze Welt braucht Liebe" "Целият свят се нуждае от любов" 5 8
10 Флаг на Швейцария Швейцария немски, италиански Лис Асия "Giorgio" "Джорджо" 2 24

Гласуване[редактиране | edit source]

Доменико Модуньо пее "Воларе"
Таблото с резултатите
Резултати
Общо Flag of Italy.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of France.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Sweden.svg Flag of Denmark.svg Flag of Belgium.svg Flag of Germany.svg Flag of Austria.svg Flag of Switzerland.svg
Участници Италия 13 1 1 1 4 4 1 1
Холандия 1 1
Франция 27 6 1 1 9 1 1 7 1
Люксембург 1 1
Швеция 10 2 3 1 1 3
Дания 3 1 1 1
Белгия 8 1 1 5 1
Германия 5 2 1 1 1
Австрия 8 3 1 1 1 2
Швейцария 24 4 6 3 5 4 2

Външни връзки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]