Евровизия 1960

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1960
Дати
Финал29 март 1960 г.
Домакин
Място Великобритания
Кралска фестивална зала, Лондон
ВодещиКейти Бойл
РежисьорИнес Лойд
Местно излъчванеБи Би Си (BBC)
Участници
Брой участници13
Дебют Норвегия
Завръщане Люксембург
Карта на участниците
  •   Участващи страни
Вот
Система за гласуванеВсяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка
Победител Франция
Жаклин Бойе – „Tom Pillibi“

1959
Евровизия
1961
Евровизия 1960 в Общомедия

Евровизия 1960 е 5-ият поред песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 29 март в Кралската фестивална зала в Лондон. Макар предходната година да побеждава песен от Нидерландия, страната се отказва да е домакин на това издание, само две години след като вече е провеждала един конкурс, и организацията му е поверена на Великобритания. Участващите държави са вече 13: завръща се Люксембург, чийто изпълнител за първи път пее на люксембургски език, който по това време все още не е обявен за официален[1] в страната. Новият дебютант е Норвегия. За първи път и зрителите във Финландия имат възможност да гледат фестивала по телевизията, макар страната им да не участва все още в него. На фестивала се появява отново белгиецът Фуд Льоклер, участвал вече през 1956 г. и 1958 г., в която заема 5-о място. Побеждава песента Tom Pillibi, изпълнена от Жаклин Бойе (Франция). Със седем точки по-малко втори се нарежда Браян Джонсън. За първи път голямата награда се връчва от победител от предходното издание, в случая Теди Схолтен. Композициите са все още повлияни от старите градски песни и френските шансони, но се забелязва и експериментиране с джаз аранжименти. Би Би Си за първи път дава възможност на коментаторите във всяка една телевизия, която излъчва конкурса, сами да представят изпълненията, като преди песните има заставка без звук.[2]

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Направени са промени в системата на гласуване. На членовете на журитата е разрешено да слушат, без да гледат, генералната репетиция преди самия фестивал. Те отново са по 10 души във всяка участваща страна, всеки от които може да присъжда по 1 точка.

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
01  Великобритания английски Браян Джонсън „Looking High, High, High“ „Гледай нависоко, нависоко, нависоко“ 25 2
02  Швеция шведски Кив Малмквист „Alla andra får varann“ „Всички други си намират любими“ 4 10
03  Люксембург люксембургски Камило Фелген „So laang we’s du do bast“ „Докато ти си там“ 1 13
04  Дания датски Кети Бютгер „Det var en yndig tid“ „Беше прекрасно време“ 4 10
05  Белгия френски Фуд Льоклер „Mon amour pour toi“ „Моята любов към теб“ 9 6
06  Норвегия норвежки Нора Брьокстед „Voi-voi“ „Вой вой“ 11 4
07  Австрия немски Гари Винтер „Du hast mich so fasziniert“ „Ти толкова ме очарова“ 6 7
08  Монако френски Франсоа Дюгельт „Ce soir-là“ „Тази вечер“ 15 3
09  Швейцария италиански Анита Траверси „Cielo e terra“ „Небето и земята“ 5 8
10  Нидерландия нидерландски Руди Карел „Wat een geluk“ „Какъв късмет“ 2 12
11  Германия немски Вин Хоп „Bonne nuit, ma chérie!“ „Лека нощ, мила моя“ 11 4
12  Италия италиански Ренато Рашел „Romantica“ „Романтична“ 5 8
13  Франция френски Жаклин Бойе „Tom Pillibi“ „Том Пилиби“ 32 1

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Резултати
Точки
Участници
 Великобритания 25 1 5 2 3 1 4 5 1 2
 Швеция 4 1 1 2
 Люксембург 1 1
 Дания 4 1 1 2
 Белгия 9 4 1 1 3
 Норвегия 11 1 2 1 1 4 1 1
 Австрия 6 2 2 1 1
 Монако 15 1 1 2 1 7 3
 Швейцария 5 1 1 2 1
 Нидерландия 2 1 1
 Германия 11 1 2 2 2 4
 Италия 5 1 1 2 1
 Франция 32 5 4 1 4 3 5 1 5 1 2 1

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]